lordly (Лордли Милордов)
216 961
25 окт. 2013 г., 21:01

До една мушмула спря се и... 

  Проза » Рассказы
607 0 11
1 мин за четене

ДО ЕДНА МУШМУЛА СПРЯ СЕ И...

 

         Генчо от наше село, Генчо бе... не си ли го спомняш? Викахме му Генчо – Сутиенчо, защото не се римува с друго. Срещна ме оня ден в подлеза и не мога да си го изкарам от мислите. Имаше следи по лицето от алкохола и възрастта. Имаше и белези някакви, от що ли, не знам. Беше с костюм, от скъп плат, но без вратовръзка. Беше се направил на усмихнат, но не му личеше.

            Аз надалече виждам, а наблизко, не. Не го видях, а го забелязах. Генчо беше, ама не той, или почти той. Спрях се. Гената ме погледна и отмина, ама аз, нали съм си зевзек, подвикнах:

            - Гена... Генчо бе...  Г-н Генчо... – и сам се изненадах от  благия си гласец.

            Гената (защото беше той) предизвестено се обърна, опита се да ме изгледа учудено, подаде една отпусната и мека китка и уморено проточи:

           - А, ти ли си... пък аз такова...

          Такова, не-такова, ама аз от близо месец не бях срещал близка душица в столичния град и се засилих да се мятам на генчовия врат.

          Явно, вносна му е била ризата или пък е имал ишиас, щото Гената се сапикаса, даде леко заден и ме остави да се прегръщам сам.

         - Гена, наборе, друже мой – продължавах да налитам аз, а Гената извади пура, запали, пусна дим през всичките си дупки и благосклонно рече:

         - Ти тук, нали беше някакъв професор?

Погледнах го, както аз си гледам, кимнах, а той продължи:

         - Аз твоя ректор го познавам... и академика... а с министъра ти си играем голфа всяка събота.

След това негово откровение, аз се спаружих като една мушмула, загледах го кравешки, а той потупа ме по рамото, подаде ми листче и избоботи:

       - Гласувай, мой, за мен! Аз академик ще те направя!

 

 

© Лордли Милордов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сакън, не го шашкай човечеца, Кети
  • Тръшна ме от смях, съпругът ми се казва Генчо! Сега е за риба, но ще го посрещна с ново име.... ха-ха!
  • Така е, Дон, Джиджи. Сатирата усмива, но не усмихва. Нямам идея, защо често я поставят в един раздел с хумора.
  • "Беше се направил на усмихнат, но не му личеше." мдааа, кофти работа. Жалко е как властта и парите променят човека, или пази Боже сляпо да прогледа Не ми беше смешно, но ми хареса.
  • Приятно поднесено със свежия хумор на Лордли. Искаше ми се и аз да драсна някакъв забавен коментар, но не мога. Прочетени последователно само първият и само последният ред от разказа показват цялата картинка. А тя не е весела...
  • Усмихнато ми е Лордли!
  • Смешно да ти е, Санвали
  • Добро и на теб Лордли!
  • Добро утро и усмихната събота, Кали и Ани
  • Все още не мога да излеза от темата, Вик
  • Генчо - Ганьо. Усмихна ме с това Генчо Сутиенчо.
Предложения
: ??:??