Здравей, мое 16 годишно аз!
Толкова далечно ти се струваше да пораснеш, нали?! А времето сякаш отлетя. Пиша ти от позицията на малко по-преживяла, повече плакала, повече смяла се! Да, наистина нещата се променят нищо, че сега всичко ти се струва невъзможно.
Пиша ти за да ти кажа няколко неща!
Първо! Това момче ВЪОБЩЕ не е за теб! Ти ще го видиш съвсем скоро, но ти заслужаваш повече! Избирай ги внимателно, защото в един момент ще намериш бащата на детето ти! Научи се да се цениш и да преценяш хората около себе си! След много блъсканици и сълзи ще го направиш, сигурна съм! Ще се наложи да прецениш и приятелите си. Малко са тези, които остават в дома на сърцето ти завинаги, но пък са истински.
Ще срещнеш истинската си любов. А после ще се научиш да живееш без нея. Трудно ще е . Много! Ама ще се наложи. Ако искаш да запазиш себе си, усмивката си, сърцето си. Дай го на някой друг, но го прецени правилно! От сълзи няма смисъл. Наистина всичко тече толкова бързо, че дори няма да се усетиш ког ...