5 нояб. 2012 г., 14:52
2 мин за четене
В момента би трябвало да седя и да превеждам разни прескучни документи на разни забързани хорица, но ти цял ден човъркаш из съзнанието ми и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша...
Да, ние с теб сме много интересна двойка, не мислиш ли?
Ти все гледаш да ме притиснеш в някой ъгъл и да ме споделиш, но аз все някак си се изплъзвам...
Не си мисли, че не те харесвам. Напротив. Аз съм сред малцината, които те обичат, макар другите да изпитват смъртен ужас от теб... Обичам те, защото просто го мога, а и ти го заслужаваш, поне според мен.
Защо винаги те описват грозна? За мен си красива. Дори прекалено красива.
Ето, и сега си седнала на облегалката на стола, а аз почти физически усещам допира и топлината на бедрото ти до ръката си.
Ти се усмихваш?
Нима ти харесва?
Знаеш ли, ти си невероятна! Толкова си съвършена, че чак е привилегия да те познавам по този начин... Убеден съм, че си невероятна и в сливането, и в Онази целувка, от която хората се плашат, защото отнемала дъха им...
Глупа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация