Здравей...
Явно се чудиш защо ти пиша. Да, отдавна не съм ти писала не от това, че не искам, а просто от мисълта, че ще ме отхвърлиш. Сега по лицето ми се стичат сълзи, защото теб те няма и няма повече да те видя, Но нали си в сърцето ми. Да, но това не ми стига искам да си до мен. Искам когато те погледна в очите, да ме зареждаш с енергията, която ме прави по силна. Сега аз изградих свой собствен свят, свят отчужден от другите хора. Исках да остана сама и го направих. Но защо ти така постъпи с мен. Толкова хубави моменти, но явно съдбата е решила така. Всяка минута всяка секунда си в съзнанието ми, Просто там живееш. Искам да те изхвърля. Искам да нямам сърце за да не усещам болката за да не усещам чувствата който ме изгарят всеки момент. Преди време исках да те нарисувам, но явно нямах толкова талант. А сега искам да те изтрия от съзнанието си, но няма да мога защото ти вечно ще си там...
© Дена Кирова Все права защищены