Братя... днес е 3 март! Не просто поредният ден от календара, не просто обикновен четвъртък. Днес е нашият национален празник, денят, в който празнуваме Освобождението си от турско робство след 500 години мъчения, страдания и жестоко потъпкване на човешките ни права. Днес е ден, в който можем да направим повече от това да се намръщим и да бъдем недоволни от всичко, и да оплюем политиците за това, че сме зле, за това, че сме невъзпитани, негостоприемни, нецивилизовани, неграмотни и незаинтересовани. Днес можем да прозрем, че какви сме зависи от нас. Днес можем да си кажем, че ще направим България едно по-добро място за живот, вместо да избягаме. Днес можем да не хулим всичко, до което се докопаме, както правим в обикновените дни. В този ден можем... да се опитаме да се променим, да хвърляме боклуците си в кошчето и да възпитаме и децата си да го правят. Също така можем вместо да сме груби и намръщени, да се опитаме да бъдем усмихнати и щастливи (не опитаме ли, няма да успеем). Можем... да останем тук и да се борим, както и Те, Опълченците на Шипка, са го направили за нас преди повече от век. Можем да си спомним за героите, български и руски, знайни и незнайни, и за техния подвиг... и да развеем един трикольор с вдигната глава в тяхна чест! Можем... да се опитаме да върнем святата и чиста република, за която Левски умря... И ако не приемаме съдбата си да сме БЪЛГАРИ като жестока и това, че сме именно такива - варвари, едва ли не, като наказание, бихме могли да възвърнем постепенно онази Велика България, за която напоследък слушаме, но не виждаме и следа от нея! Народът прави държавата, затова положението ще се промени тогава, когато се промени мисленето ни! Именно защото сме БЪЛГАРИ, ние трябва да се борим! Както винаги досега сме правили! И дори потъпквани с години,  трябва да покажем, че по-силен дух от нашия НЯМА, по-голяма воля от нашата НЯМА, по-сплотен народ от нашия НЯМА, стига да го поискаме! Защото го заслужаваме... и защото България го заслужава... затова ТРЯБВА да го направим! Защото робството ни продължава и днес и само ние можем да спрем това! Не е нужно да правим велики неща, а просто да почувстваме какъв дар от Бога е да сме родени в този райски кът и какви късметлии сме, че имаме това богатство, колкото "една човешка длан"... но по-голямо то не ни е нужно!

Аз съм родена Българка и съм горда с това, че живея в България, нося Българско име и говоря на Български език! А ти... гордееш ли се, че си Българин?