–Госпожо, изморихме се.
Сигурно бяха прави. Имах два часа един след друг при тях.Оставаше малко време до края и разговорът се прехвърли на тема кой кога ще излиза на свобода. Забравих да ви кажа, работя като учителка по български език и литература в училището в затвора. Имах час при дванадесети клас.
Оказа се, че след около 20 дена изтърпява наказанието си Добри – средно висок циганин от бургуджиите. Той имаше големи кафяви очи, матово лице и правилни черти. Беше добродушен и обикновено той чистеше класната стая.
–Има ли къде да отидеш? – попитах напосоки.
–И да, и не. Имам малка къща, там е жена ми с трите деца. Но…там не мога да се върна?
–Как така? Това са децата ти и жена ти!
Намесиха се и други от класа, които поясниха, че няма нито едно негово дете.Загледах го учудено.
–Госпожо, бях много беден – започна неуверено разказа си Добри. Само къщичката ми остана от родителите. При нас булките се купуват, такъв е обичаят. Нямах пари. Тогава срещнах Цвета. Много е красива, бяла е, не е м ...