Приказка
Една история преживях... и със сигурност бях там.
Това е приказка, но не като други, а... една такава...
Живя човек... така, както можеше... така, както животът го водеше...
И той от всичко най-обичаше да е сред хората.
Дълго живя и все за другите, към другите, по другите... та не помнеше, какво е да искаш за себе си, какво е да мислиш за себе си и да търсиш себе си.
Не беше нито лош, нито добър... просто бе човек обикновен и необикновен.
Колко болки и тайни бе научил... само той си знаеше. Всяка болка откъсваше по парче от него... а раните бяха с хиляди. Всички те не личаха, докато не погледнеш на лунна светлина. Хора със зов за помощ и протегнати ръце му се присънваха нощем.
Хора... хора... хорица окаяни, изтерзани, лъгани и обрани от живота...
Денем очите им бяха тъжни и молещи, и пълни с очакване...
Така се сипеха годините... ден след ден търчеше и помагаше все на другите...
Това, разбира се, не го оставяше да помисли и стори нещо за себе си. ...