Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.
„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели косми” – помисли си, но сърце не и даваше да го прогони.
Рано сутринта в очакването на банален работен ден, някой да се обяснява в любов, а ти да го сриташ си беше гадно.
После се сети и попита продавачката в будката:
- Това да не би да е лошото коте от което се пазят всички? Онова дето съска, дращи и никой не смее да го погали? Сега е в краката ми и се умилква.
Продавачката – дружелюбна жена с бяло лице и черни очи я дари със закачлива усмивка.
- Аааа, вече е добричко. Отсреща затвориха баничарницата, няма кой да го храни и сега много ме обича. Аз му давам гранули, но започна да ми омръзва. Сутрин и вечер тича след мен за безплатна почерпка.
- Сигурна ли си? Да не ме захапе нещо?
- Едва ли ...