Да се усмихваш, когато всички потъват в мрак,
да пазиш доброто в сърцето, когато всички дават тласък на злото,
да излъчваш топлина, когато всички са ледено студени,
да пееш без думи, когато всички се озлобяват чрез словото си,
да замълчиш, когато всички те удрят със злобни думи,
да милваш и целуваш, когато всички удрят и обиждат,
да грееш като слънце, когато всички се крият зад черни облаци...
Да си себе си, а не като всички.
Да си открил своята индивидуалност, когато всички се стараят
да са еднакви и да подражават на някого.
Да си различен... уникален... себе си!