Папаз дере беше едно от местата високо в планината, където трудно можеше да се намери забавление под всичките му форми, но въпреки това хората не намираха свободно време да скучаят. Всеки имаше своята работа и задължения винаги и трудно можеше да се види къща, където някой да е полегнал и облегнат на гредата на лозето. Но най-много от всичко мъжете обичаха селската кръчма. Този оазис на вечерно забавление, който не само сгряваше работните сърца след дневния изнурителен труд, но и винаги ги изпълваше с онази радостна тръпка, която може да се изпита единствено след цял ден в трактора. Собственик на кръчмата беше бай Цвятко, който на външен вид представляваше типичния стар веселяк. Шишкав, нисичък, с малки полусферични очилца, бяла коса, бяла брада и мустак, голям червен нос и винаги вечната прикачена усмивка и звънливия глас. Лятото, носеше моряшка фланелка, от която често стърчеше корема му, но заедно с всичките му останали физически недостатъци му придаваше очарование и благ вид. Въпре ...