Георги Карагеоргиев беше кмет най-малко от десет години. И това не дразнеше никого, още повече, защото на никой друг не му се занимаваше с проблемите и ежедневните конфликти, които изникваха в Папаз дере. И така, къде от незаинтересованост, къде от калпазанлък, никой не виждаше другата страна на монетата. Буквално да си кмет на Папаз дере, означаваше да разполагаш с безконечна власт и с толкова много пари за стандарта на живот, че дори емирът на Дубай би завидял на апетитната длъжност – максимум облаги, минимум отговорност. А проблемите в двеста процента от случаите или биваха забравяни и потулвани, или просто се разрешаваха от само себе си. Както казваше отец Иларион – „Кмет да си на днешно време и икони ти не требват”. А за тези десет години кметът Карагеоргиев беше отишъл на църква само 3 пъти. Първия да осветят новата църква на селото, втория и третия като трябваше да агитира отчетата да гласуват за него. Никак безизвестната религия Деморален финансизъм имаше своя словоохотлив прор ...