9 авг. 2011 г., 00:59
14 мин за четене
Неделята бе един от най-важните и тачените дни в Папаз дере за християните. И не само защото в неделя се почиваше от работа, а защото всяка неделя всички християни се доближаваха малко или много до Господ. Голяма част от тях присъстваше на неделната литургия и поне малка частиця от вярата отнасяха у дома. И така всяка седмица. Тази близост до Бог, която хората осъществява в края на седмицата , бе незаменим източник на духовно порастване. Отдалечеността на града не внасяше онова допълнително отчуждаване от изконните български традиции. И затова тук, в Папаз дере, вярващите бяха наистина вярващи. Разбира се, всяко семейство има и своите черни овци. Но за радост или не, в селото те не бяха много.
Храмът бе пълен още от сутринта. Хората идваха още за утренята преди изгрев слънце. Някой от по-младите пропускаха тази част на неделното богослужение, но задължително присъстваха на Св. Литургия. И понеже беше трудно миряните да отидат в манастира, където живееха повечето отчета, то всяка неделя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация