8 июн. 2021 г., 17:30

 Докато смъртта ни раздели 6 - край 

  Проза » Рассказы
502 1 12
Произведение от няколко части « към първа част
15 мин за четене

12.

Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.

- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?

Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.

- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промърмори комисарят. – Защо нашите хора не са се досетили? Най-вероятно изобщо не са и разбрали за въпросната запалка, тъй като са направили опис на вещите в апартамента, а такава липсва сред описаните.

- Дай да погледна! – инспекторът протегна ръка и се зачете в списъка. Запалката действително не присъстваше, а и липсата на още един предмет му се стори нелогична.

- Ще трябва да изясним това! – добави след малко той.

- За вълка говорим...Това не е ли опечаленият брат? Как се казваше?

- Стефан. Да, той е – потвърди инспекторът.

Младият мъж се бе отправил към терасата, мина покрай тях и кимна.

- Може ли да Ви попитам нещо за момент? – обади се Френцов.

- Разбира се! Какво има?

- Казахте, че сестра Ви е наела за Вас стаята до техния апартамент. Сам ли отидохте там или някой Ви изпрати?

- Елисавета дойде с мен и ме настани да си легна – отговори Стефан, но недоумяваше защо му задават този въпрос.

- Сигурен ли сте, нямаше ли още някого?

- Напълно съм сигурен.

- А към колко часа си легнахте?

- Не знам точно, не си спомням. Но ми разказаха, че сбиването е било малко след десет часа. Вероятно към 22.30 ч съм отишъл в стаята.

- А знаете ли дали останалите стаи на етажа са били заети? – попита отново Френцов.

-  Не бях съвсем в кондиция да обръщам внимание на такива неща, но си спомням, че жената на рецепцията беше много бъбрива и няколко пъти повтори, че се стремят да осигуряват спокойствие на младоженците, затова тези стаи се дават само в изключително редки случаи. Дори и персоналът избягвал да се посещава шестия етаж, за разлика от третия етаж, където обикаляли често.

- И още нещо. Предполагам, че сте нямали никакъв багаж?

- Нямах, разбира се. По принцип не бях планувал да спя в хотела. Нищо, освен ризата на гърба си. А, и една зелена вратовръзка, която дори не знам как е попаднала у мен.

- Благодаря Ви! Това е всичко засега.

- Какви глупости го пита? – измрънка Тодоров, след като Стефан беше подминал. – Или май имаш някаква муха в главата си?

- Наистина имам. Но ми е нужно да уточня още някои подробности с тези млади мъже – каза Френцов и погледна към Димитър и кума.

- Чудесно! За мен е ясно, че съпругът е замесен тук.

13.

- За щастие, опасенията на Игор не се потвърдиха – каза Френцов. – Вече е ясно, че не е убил Елисавета в момент на спиртно затъмнение, както смяташе. Но трябва да продължим да търсим извършителя и имам няколко въпроса. Бихте ли ми казали дали бутилката вино, която е трявало да вземете от младоженския апартамент е била скъпа? – обърна се инспекторът към тях.

- Скъпа ли? Не. Някакво домашно вино, Димитър много ми го хвалеше. Но нямах щастието да го опитам, защото така и не взех бутилката – каза кумът.

- Виното е лично производство на вуйчо ми – добави Димитър. – В нашия род това е традиция.

- На много хора ли сте препоръчвали тази напитка? – попита инспекторът.

Димитър се замисли.

- Не знам, не си спомням, мисля, че не.

- Не искам да продължавам да Ви връщам към болезнени спомени, но все пак дали имате някакви снимки от сватбата?

- Да, ще Ви ги дам, но моля Ви, не ме карайте да ги гледам с Вас.

 

14.

Всички отново се бяха събрали в ресторанта. Френцов се бе изправил най-отпред и заговори с равен тон:

- Уважаеми гости, имах възможността да се запозная с детайлите около нещастието, сполетяло младото семейство. Мога да потвърдя следното - Елисавета е била убита. И убиецът е тук сред нас!

Чуха се няколко възклицания.

- Няма да навлизам в подробности, но една запалка ме убеди, че убийството е било извършено съвсем съзнателно и убиецът е напуснал стаята през терасата – продължи Френцов. – Отишъл е в съседната стая.

- Но....... – извика Стефан.

- Точно така! Вашата стая. И това прескачане на терасата донякъде подсказва, че извършителят не е бил пиян. Но нека да продължа. През цялото време не можех да си обясня едно – защо този някой е трябвало да го направи. Защо не е използвал вратата? Дори и убиецът да е Стефан, защо да рискува да се нарани, прескачайки през терасата, а не е минал по празния коридор, където шансът някой да го види е бил почти нулев?

И всеки път се сещах за един възможен отговор – трябвало му е нещо от въпросната стая и това е бил начинът да влезе там. А ако тази моя теза се потвърди, това изключва Стефан като възможен извършител.

Дълго мислих какво може да е било това толкова необходимо нещо, тъй като Стефан е наел стаята инцидентно и не е имал багаж. Както той сам се изрази, имал е „само ризата на гърба си“. И отговорът е съвсем прост – точно ризата е била в основата на всичко. Вероятно убиецът е изцапал своята с кръвта на Елисавета, досетил се е, че Стефан е участвал в сбиване и наличие на кръв по неговата риза не би събудило никакво подозрение. Затова е решил да размени своята с тази на брата на младоженката. Съществувал е известен риск, Стефан да се събуди, но знаем, че е бил доста пиян и това едва ли би било проблем.

От казаното дотук можем да заключим с голяма доза вероятност, че убиецът е бил мъж.

Френцов се обърна към Стефан:

- Ще Ви помоля да предоставите въпросната риза за изследване. Убеден съм какво ще открием. В лабораторията разполагат с реагенти, които могат да докажат наличието на кръв дори и след изпирането на дрехата.

Стефан се съгласи и инспекторът продължи:

- После трябва да си отговорим на въпроса дали е имало опасност Стефан да разбере, че ризата му е била подменена. Разгледах снимки от сватбеното тържество и установих, че братът на булката и голяма част от гостите са били с бели ризи. И отново, ако бях прав, трябваше да изключа от заподозрените тези с цветните ризи, защото тогава подмяната би била разкрита моментално.

- Ха, колко подигравки отнесох за оранжевата си риза, а точно тя ще ми спаси кожата! – обади се кумът.

- Така е, но всъщност Вие никога не сте били на челно място в този списък – отвърна му с усмивка Френцов.

- Така ли? Аз си помислих, че с всичките тези въпроси за виното...

- О, не! Аз сам знаех, че едва ли сте взели бутилката, за която сте отишли в младоженския апартамент, след всичко, което сте заварили там. Но проблемът е, че виното всъщност липсва, т.е. все пак някой го е взел. Няма описана бутилка с списъка с предмети, открити на местопрестъплението. Попитах Ви дали виното е било скъпо, за да разбера дали самата напитка е представлявала интерес за някого или зад това се крие нещо друго. Оказа се, че е било обикновено домашно вино.

- Разбрахме, че не е бил Игор, не е била Ралица, защото не е мъж, не е бил Стефан, който няма как сам да размени ризата си с ризата си, не е бил и кумът ми, защото има оранжева риза.....Не останаха много заподозрени. Вече сам започнах да вярвам, че съм бил аз – простена Димитър.

Френцов се усмихна.

- В действителност някои доказателства сочат точно към Вас!

- Ох! – въздъхна мъжът.

- Освен че сте имал възможност и вероятен мотив, Вашата вратовръзка е била в стаята на Стефан. При разследването това помещение не е било огледано, защото не е било част от предполагаемо местопрестъпление. Но Стефан ми спомена за чужда вратовръзка, а аз бързо разбрах чия е, когато разглеждах снимките от сватбата.

- Но това нищо не доказва. Може самият Стефан да я е взел по погрешка, може Елисавета да я е забравила там, защото тя изпрати брат си да си легне...

- Не, уважаеми господине, вратовръзката е оставена там умишлено от този, който е убил жена Ви.

След крато мълчание Френцов продължи:

- И отново разбрах това от снимките. Димитър е свалил вратовръзката си още преди края на празненството и на последните снимки е без нея. Но снимките имат час и все пак установих, че я е свалил, след като Стефан вече си е легнал, така че няма как той да я е взел по погрешка. Това доказва и че Елисавета е нямало как да я забрави там, когато е слагала Стефан да си ляга. Започнах да търся по снимките къде е била оставена вратовръзката и установих, че един човек е имал възможност да я вземе много лесно.

Отново последва пауза.

- Този човек е бил Игор! – извика Френцов.

- Майчице! Ама нали казахте, че не съм! – простена мъжът.

- Казах, че не сте извършили убийство в алкохолен делириум. Вие излъгахте, че не си спомняте за това!

- Моля?

- Да, точно така. На сутринта след сватбата, Игор се събудил с махмурлук и дълго време се е опитвал да си спомни какво се е случило през въпросната вечер. Измъчвал се е, но накрая е успял. Започнали да му се появяват все повече подробности и в крайна сметка си спомнил как е извършил убийството. Първоначално вероятно е бил доволен, че случаят е причислен към нещастните инциденти, но смъртта на Елисавета не му е била достатъчна! Искал е и Димитър да бъде наказан, а той се е бил погрижил да остави улика - вратовръзката.

Френцов продължи:

- И отново се връщаме към ризата. Игор ми разказа, че на следващия ден е забелязал кръв по своята. Но в паниката си я изпрал и после изхвърлил. От една страна, камериерката, която го е открила, не е забелязала петна по ризата му. От друга страна, е съвсем логично точно убиецът да е унищожил ризата на Стефан. Тогава насочих подозренията си към Игор и започнах да навързвам нещата. А защо изобщо ми бе разказал за ризата? Не знам със сигурност дали действително я е унищожил, но категорично така има оправдание да не я предостави по време на разследването. Важното е било да не се разбере, че е на Стефан, а не дали е имало кръв или не. В крайна сметка той не отричаше да е ходил в апартамента и лесно можеше да се обясни наличието на кръв по нея, ако е намерил вече убитата Елисавета. Ще попитате – тогава защо изобщо е трябвало да смени ризите? Вероятно просто от страх.

- Инспекторе, говорите глупости! Защо да я убивам, тя избра мен? И защо да обвинявам съпруга ѝ?

- Защото в действителност Елисавета е избрала него!

- Не е вярно! – обади се и братът на Елисавета. – Тя лично ми каза друго.

- Напротив! Не го е казала, а Вие така сте сметнали. Елисавета е обичала Димитър и Игор е нямал никакъв шанс, което ясно му е заявила. Но в същото време е била афектирана от появата на Ралица и в разговор с Вас е споделила, че иска да отмени сватбата. От своя страна пък Вие сте я видели да разговаря с Игор малко по-рано и сте предположили, че той е в основата на това ѝ хрумване.

Но времето съвпада и с пристигането на бившата годеница на Димитър, нали?

- Всъщност, да, но не направих връзката – отговори братът след кратък размисъл. Бях толкова побеснял, още от момента, в който я видях с Игор пред ресторанта.

- Тогава той е взел решението, последвалото сбиване и настаняването на Стефан в съседната стая са му дали идеята. Извършвайки убийство, облечен в бяла риза, той предварително е бил наясно, че ще му се наложи да се преоблече.

А някои неща е измислил после в движение.

Искал е да вземе нещо на Димитър, което да остави като улика. И когато младоженецът е свалил вратовръзката си, Игор е сбъднал желанието си.

Елисавета е трябвало да остане за известно време сама. Не знам дали това е било щастлива случайност, но съм сигурен, че ако Димитър не бе отишъл на паркинга, Игор пак би измислил нещо да го отведе за малко.

Знаем със сигурност, че той е бил в младоженския апартамент и се е подал през прозореца. Влизайки в стаята, Игор забелязал оставения воал. Първоначално смятах, че на пияна глава си го е сложил и решил да се покаже през прозореца. Както казваше един мой приятел: „Защо ми е да пия, ако няма пред кого да се излагам“. И без да иска е помогнал на убиеца, съзадавайки погрешна представа кога е настъпила смъртта на Елисавета.

Но сега вече съм на мнение, че го е направил, за да погледне през прозореца и да се убеди, че Димитър е все още там.

Бил е наясно, че ако подхвърли вратовръзката в младоженския апартамент, тя няма да уличи младоженеца, защото ще е съвсем обичайна находка там. Затова е трябвало да насочи разследващите към съседната стая, където и без това е щял да отиде да размени ризите. Затова хитро е поставил запалката пред вратата – всеки полицай е щял разбере, че вратата не е била отваряна в последствие, а и така ще докаже, че някой се опитва да натопи самия него. Но за негово нещастие, по някакви неясни причини, запалката е останала незабелязана. Поради това обстоятелство след няколко дни е решил да се обърне към мен и да даде втори шанс на разследването и да уличи Димитър.

- Ами ако аз не Ви бях споменал за нея? – попита Димитър.

- Сигурен съм, че тогава самият Игор щеше да се оплаче, че запалката му е изгубена. И след малко разследване от моя страна щях да разбера, че е била пред вратата.

Също така е знаел, че лесно ще установим и факта, че извършителят е бил трезвен. Затова след като и извършил злодеянието, е грабнал бутилката с домашно вино от вуйчото на Димитър, изпил е значително количество, захвърлил е някъде бутилката и се е проснал във фоайето на третия етаж, където е имало най-много хора от персонала и където лесно някой е щял да открие „пияния“ мъж.

- Добре, хубави теории развивате, обаче би било добре да ги докажете! – каза ядосано Игор.

- Не бих се изправил тук пред всички вас, за да говоря празни приказки. Когато Стефан ни предостави ризата за анализ, освен кръвта на Елисавета, лесно ще можем да докажем и кой е бил собственик на дрехата.

 

 

....

Стефан се появи с пакет, в който грижливо бе сгъната ризата. Подаде го на Френцов, но той само махна с ръка.

- Няма да ми трябва. Ето самопризнанията на Игор, искал е той да бъде с Елисавета, докато смъртта ги раздели. Само че това се е случило прекалено бързо.

След малко Стефан попита:

- Наистина ли можете да докажете всички тези неща по ризата, мина много време?

- Има ли значение?

 

 

© Ф Ф Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Бистра!
  • Хммм, значи се оказах права в един от коментарите под предходните части кой е извършителят. Ама точно така не очаквах да е.

    А то за нас, авторите, не е важно да помним. Важно е героите ни да са в час. Браво на Френцов!
  • Този разказ толкова се проточи, че дори и аз забравих връзките 😂. Благодаря ти за хубавите думи, Лидия!
  • Трябваше да се върна малко назад, че бях позабравила връзките в действието - кой, на кого, как, кога... Добре заплиташ фабулата, така че принуждаваш, в добрия смисъл, читателят да съучаства в разкриването на извършителя. Финалът обаче винаги си е твой и неочакван.
  • Благодаря за оценката, Георги!
  • Като цяло - заинтригува ме. А това е вече оценка. И ми допадна.
  • Благодаря, Зиги!
  • Якооо! Много ми хареса и поддържаше интереса ми през цялото време. Сега ще се върна да си ги прочета пак. Страхотен разказвач си, браво!
  • Благодаря, ИнаКалина!
  • ей, Флавия - Шерлок! Пишеш интересно. Харесвам твоите истории!
  • Роси, радвам се, че ти е харесал разказът, благодаря!
  • Беше истинско удоволствие да прочета тази поредица! Поздравления!
Предложения
: ??:??