Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравеното прозвище „Десетия град". Всеки, който е имал, да я наречем условно, „благословията", да премине по пътя, по който преминахме ние, би ме разбрал какво казвам, в случай че реша да сравня това петнадесет-минутно пътуване с човешкия живот. Трудностите, на които човек може да се натъкне по този така кратък маршрут, биха могли да накарат и най-големият оптимист на света да започне да се съмнява в схващането си, че всичко (в този свят) е наред.
Все пак, макар и трудно, (двамата) успяхме да стигнем до гарата, и като (почти) всеки един предишен път, ние бяхме невредими. Големият но проблем обаче, беше фактът, че оставаха едва шест минути до тръгването на влака. Като по чудо успяхме да си купим би ...