Отидох на купон. Срещнах приятели, но и непознати. Поприказвахме, пийнахме и се повеселихме.

Върнах се на сутринта у дома, умираща за сън... И точно тогава се появи тя. Самотата. Спомних си как около мен любов приятелите ми намериха, а аз пак съм сама. А аз я търсех любовта, но не я намирах.

Самотата промъква се през отворения прозорец на стаята. Тъмната й фигура зловещо се приближи към мен. Усетих ледения й дъх. Студено е. Ах, колко е студено сега. Изсмуква щастието, което допреди минута изпълваше тялото ми. Студът отвътре ме сковава, като с трион ме прорязва. Може би най-сетне съм й се поддала и в робство на самотата предала...

 Извиках приятелка да ме разведри. Уви! Дори да не бях сама телом, бях вътрешно. Пуснах си комедия, но във всеки филм снимат влюбени двойки. А къде е моят любим? Ядосах се и изключих всичко.

 Тишина. Нея слушам аз сега. И се питам: до кога?