– Боли ме. Много ме боли, Дамяна. Много!
– Зная, Лео. Но това е истинско. Не красива фантазия, а реалността. Животът. Искам да живееш, Лео! Моля те, ти трябва да живееш!
– Твърде силно е, Даме. Не може ли да се върнем…
– Не бива. Ако отидем там няма да имаме шанс да се завърнем отново. Вече достигнахме критичната точка. Ти ще умреш. А с теб- и аз, защото съществуването ми ще се обезсмисли.
– Колко дълго ще продължи? Даме, не знам дали ще издържа. Твърде силно е…
– Ще издържиш. Аз ще бъда до теб. До края, нали?
– До края. Обичам те, Даме!
– И аз те обичам, Лео! Затова съм тук. И съм такава, каквато ти ме искаш.
– Начев каза… Но това не е вярно. Не е възможно да бъде. Кажи ми, че не е вярно.
– Важното е какво е тук и сега, Лео. От това зависи какво ще е утре. А вчера вече не е от значение. Ще бъда с теб колкото поискаш. И когато настъпи моментът, ти ще го усетиш. И повече няма да се нуждаеш от мен. Аз също веднага ще го разбера. Нали съм по-добрата част от теб.
– Ти си тъй прекрасна! Съв ...