Медицинският център на У. беше малка сграда на два етажа. Първият беше зает от помещение, което трябваше да бъде аптека, но наематели така и не можеха да се открият, затова доктор Енчев го използваше, за да държи колелото си, стари архивни книги и разни боклуци, които хората обикновено трупат в гаража, преди да изхвърлят, когато дойде време за пролетното почистване. Тук също бяха малката остъклена чакалня и кабинетът му. По външно стълбище се качваше горе, където живееше в три стаи с малко, събирани оттук-оттам, мебели, повечето от ерата на комунизма.
Именно по това стълбище крачеше Деян Енчев, специалист по вътрешни болести и джипи на по-голяма част от хората в общината, в онази топла августовска вечер. Работният му ден тъкмо беше свършил и лекарят усещаше умората, пропита във всяка фибра на четиридесет и три годишното му тяло. Беше рано, едва девет и петнадесет, но единственото му желание беше да припадне в леглото и да спи непробудно до сутринта, когато започваше поредното завъртане ...