Обяснение.
Един случаен познат по шега на природата - братовчед, ме помоли да пусна разказа му, тъй като не може да си оправи регистрацията в сайта. А аз разказа го харесах, че и други го харесали - премиран е наскоро. Предлрагам ви удоволствието и на вас.
----
Пенчо Бординяшки - Борей
Сградата е ничия. Съборетина в края на града. На първия етаж сме. Втория още го има, но е непристъпен – паднали греди, стълбището е до половината, боклуци……… Боклуци има и на първия, но се живее. Поне ние живеем. Четирима сме. Полковника, Инженера, Доктора и аз – Учителя. Все бивши. Стаята ни е с прозорец чудо – стъклата са цели. С изглед на запад. Не виждаме изгрева на слънцето, гледаме залеза. Без Доктора. Сляп е. Залели го с киселина, когато се връщал от дежурство. Разполагаме с два дюшека, цяло легло и табуретка. Завивки не ни трябват. Лято е. За зимата не мислим. Тя е в бъдещето. Ние живеем в настоящето. Понякога си спомняме. Миналото си е в нас. Полковника също помни. Не знае кой ден сме, но всяка ...