Домъчня ми...

17 сент. 2008 г., 21:00

Проза » Другие

1429 0 2

Домъчня ми за твоите глупости, защото те не са фалшивите "опаковки", с които другите се опитват да опаковат лицемерието си.

Ти си онова дете, което прави пакости в моята душа и ме наранява, но в същото време ме радва със своята усмивка... затова толкова много те обичам.

Знам, не мога да те притежавам, но бих искал да се докосна до твоето прекрасно дихание на красота... да се загубя в него за миг.

А след това да се преродя в един нов живот, в който да няма самота!