В градче забравено от Бога и управниците, в неголяма къща, живееха дон Хуан и съпругата му доня Хуанита. Животът им не се различаваше особено от този на повечето жители на градчето. Като ги погледнеше човек отстрани, дълго се чудеше каква е била причината да се оженят. Той беше висок, слаб, а тя ниска и пълничка. Е, не дебела, но приятно закръглена. Освен външно, те бяха много различни и като характери.
Доня Хуанита беше поела главната роля в семейството. Тя се занимаваше с домакинството, контролираше семейните финанси. Тя имаше властен и сприхав характер, с който не само мъжът й, но и всички се съобразяваха.
На дон Хуан се падаше отговорността да изкарва парите. Като награда за труда си, получаваше правото три пъти седмично да задоволява доня Хуанита. И да изслушва нейните непрестанни мърморения. Там тя беше истински талант. Мърмореше за за всичко и по всяко време. Освен в леглото. Там единствените звуци, които издаваше бяха „ Ах” и „ Ох”, защото дон Хуан си беше специалист в тази обл ...