Хлапето обичаше да диша!

Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!

В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...

Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...

Дори когато знаеше, че не трябва...

Че е забранено да посяга към свободата си, към възхода си душевен,

към усмивката; към приятелството; към единственото хубаво нещо, в което

намираше смисъла - дишането! 

*

... След като си пое въздух с всичка сила, след като напълни доколкото може да напълни уморените си детски дробове... хлапето, погледна празната улица с усмивка и изпрати с поглед дрипавото бездомно псе на познатия клошар към далечния варел!!