Исусе мой, Ти, Който каза: ,,Истина, истина ви казвам, искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори!”, ето аз хлопам, аз търся, аз искам благодатта.
Често не я приемам, когато я приемам се смея почти хистерично, докато накрая съм готов да призная зависимостта си. Искам да призная, но дори не знам от къде да започна. Прожекционен апарат превърта лентата отново и отново. И всичко е наред, докато не изпитам нужда за още една доза, а тя никога не ми стига. Започнах с малки дози и изкривената представа, че всичко е под контрол. И беше. Превъртах различни филми, радвах се на полетите, после се превърна в рутина докато лека по лека се превърна в болезнената нужда, която изпитвам и в момента. Всеки ден се събуждам с мисълта, че има време да оправя нещата. Подобно на болест, необходимостта от нова доза се разпространява по тялото ми. Всяко изпомпване на кръв от сърцето ми я разлива по артериите, избирателно пропуска мозъка ми и се връща, там от където е тръгнала ...