14. Срещата
Въпросите напираха, криеха се от отговорите, но любопитството надделя над горещите въглени на угризенията, страха, вълненията, изстуди ги с хладината на искам да знам. Искам да знам за Дракона, не искам да знам, но искам е по-силно от не. Искам движи света, завърта го в кръгло кълбо, пак го връща както си е било, но върти се върти, кълбо, върти, за да има движение, за да има живот. Кълбо, което прави днес като вчера, вчера като утре, днес като преди хиляди години. Кълбо е.
Георг организира всички. Събраха се в уединена кръчма, в задния й двор, маса за четирима. Никой не го позна, без да повдигне вежди в почуда. Сенките под очите му бяха вдълбани, завинаги нарисувани от нежните непреклонни клони на гората, а срещата в нея очерта мимика на лицето му трайна, като в мига на първия взор завинаги се запечата на лицето му. Безкрайно учудване и уплаха, поразен от мисълта, че всичко е в неговите ръце, ако знаеше предварително всичко, поразен от тежестта на отговорността, която го ос ...