Драсканици
Деян Апостолов
„Писател съм!”
Колко често чувате някой да го казва?
На мен ми се е случва постоянно, защото самият аз съм и обичам да се хваля. Особено пред жени. Особено пред красиви...
Писател съм. Всъщност, по ирония на живота съм от този тип писатели, които печелят от това да пишат. Понякога си мисля, че само най-бездарните получаваме пари за това.
„Че то има ли друг тип?”
Да, има, повярвайте ми. Малцина са „щастливците”, като мен, които получават пари или, както приятелите ми казват, „грешни пари” за драсканиците си. Всъщност, ако бях се родил в друго време или в друга страна, или пък някъде, където посредствеността е на мода, можеше да съм богат, но... и сега съм си доволен.
Като бях много малък, даже не помня на колко години, но е било след шест, защото вече можех да чета, седях, забил нос в някаква детска книжка. Не помня как се казваше, но си спомням, че на корицата имаше някакъв зле намацан лъв, а самата книжка беше голяма боза или поне моят минимум шестгодишен моз ...