/разказ от поредицата за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Морският пясък блестеше като злато, както и кожата на Милена. Младата жена беше легнала на плажната ивица в крайморското градче Китен. Беше затворила очите си и се наслаждаваше на топлото, галещо слънце и на шума на препусналите бели коне на вълните, които бяха доста буйни днес. „Луди коне“- пробягна в ума и. Песента беше на групата на Мартин, нейният нов приятел, който неусетно се беше настанил в живота и. Той така дълбоко я беше впечатлил, още в сънищата, които тя непрестанно сънуваше всяка нощ. Още в тях, те се бяха запознали, бяха се сприятелили и бяха се отдали един на друг с една нежна и приказна любов. И неусетно тази любов се пренесе и случи тук, в нейния ежедневен, обичаен свят!
Една гореща ръка, леко и уверено премина по бедрото, корема и страните на Милена. Тя потръпна и отвори за миг очи. Милен се усмихваше с тази негова, очарователна усмивка, която би разтопила дори египетския сфинкс! Младата жена хвана ръката му и ...