Друг път
,,Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му'', бе казал някога някой. Замислих се върху тези думи и ме побиха тръпки. Мисълта, че това може да се окаже вярно, ми докара главоболие и ме принуди да седна и да напиша тези редове. Погледната през призмата на голяма част от нашите сънародници, ми звучи някак зловеща тази сентенция. Усещам нещо нечистоплътно, гнило, миризливо и все по-засилващо се. То се носи във въздуха и постепенно ни обгръща в своята невидима, но воняща пелена. Не я ли надушвате?
Вчера на гарата в средноголям български град видях човек, който е постигнал мечтата си. Мъж, на около 35-40 години стоеше до своето 20 годишно Ауди и нежно забърсваше невидими прашинки от предния капак. След като приключи с тази операция, той бавно се отдалечи на метър-два от колата и я заоглежда. Заобиколи я отвсякъде, подпря се на калника и бавно запали цигара. Начинът, по който този човек извърши всичко това, ме разтърси. В действията му, в движенията му се забелязваше такав ...