Другата свобода ( За конкурса)
Мира подпряла с ръка брадичката си, замечтано гледаше през прозореца палмите в парка. Майки седяха на пейката под тях, пушеха цигари и разговаряха по между си. От време на време повдигаха глави към малчуганите, които си играеха в пясъчника, а врявата им не спираше. Тя си представяше, че стои с разтворени ръце под палмите. Листата им като гигантски вятърни мелници се навеждаха към нея и я галеха по лицето. Въздъхна тежко.
– Колко много искам да пипна грапавата кора на палма. Да опра гръб на ствола й, също както ти ме учеше някога в нашата гора, татко: ,,Дървото, чедо дава сила, да знаеш! Всичката лошотия от теб може да изсмуче. Само трябва да му се довериш.” – Как ми се иска да се доверя на палмата татко, мисля, че ако я прегърна, ще стана по-силна. Искам да я прегърна като майчица, като моята мила майчица, но глупостта ми татко, глупостта ми… – влага премрежи очите на Мира…
Видя малката бяла белосана къща. Големият двор. Бряста отпред до портата, с трите ...