25 июл. 2010 г., 00:26

Дръж ме, докато съм тук 

  Проза » Письма
1508 0 6
5 мин за четене
Един ден няма да бъда тук
Един ден няма да съм това, което съм. Един ден ще имам криле и ще летя с вятъра, защото ще бъда прашинка, ще бъда купчина прах, лутаща се безлично. Един ден няма да мога да прегърна тези, които плачат за мен и няма да мога да се сгуша в топлината на техните ласки, защото няма да съм тук, ще бъда далеч, далеч от всичко познато, от всичко обичано, от всичко, за което съм се борила и за което тайничко съм плакала... Тогава ще дойдат разкаянията на хората, които не са успели да опознаят същността ми, на приятелите, които са излъгали или пък забравили да споменат нещо значимо за мен и на любимите, на които просто не им е стигнало времето... Боли, нали? Да, разбира се, че боли. Но спокойно, времето ще мине, разкаянията ще се забравят, сълзите ще изсъхнат, а спомените, спомените просто що избледнеят постепенно, докато не изчезнат окончателно. Не е така? Разбира се, че е! Няма нищо вечно. Единственото, което ще се запази за по-дълго, е болезнената дупка, която ще издъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Все права защищены

Предложения
  • Глава – 9. Сущий в Пустоте. ( Бабыли) - Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднен...
  • «ДОМКРАТ» Иван Михайлович добивал третий мотоцикл, и все - с руки купленные; сразу старьё взял из-за...
  • Корчмарь. Село завеяно снегом, Вайсал спит, а февраль течение лютое. На исходе короткого месяца моро...

Ещё произведения »