Мълвата ни заинтригува - мен и Кольо. Беше през ваканцията преди последния гимназиален клас. Седемнадесет-осемнадесет годишни, бяхме изпълнени с любопитство и достатъчно безразсъдни, та обикаляме през нощите из квартала и старото гробище, за да провери дали е истина. В началото на юли около две седмици от време на време ходехме на посоченото място между дванадесет и два часа, понякога и до по-късно. Нищо не видяхме. После прекъснахме, защото Кольо беше на някаква екскурзия, а - аз по морето. Подновихме обиколките си в края на август и тогава случихме - малко синьо пламъче се рееше на двадесетина крачки от нас. Притичахме, но то трепна, залюля се и изчезна. Ние бяхме категорични: да, видяхме го. И двамата.
Старото гробище станало излишно, когато определили нов терен за гробище на големия град и преместили костите в него. Пък в старото и без това нямало повече място, а и било заобиколено от къщи. Десетилетия то буренясвало зад църквата. Вероятно някой от живеещите наблизо пръв е видял си ...