Мрачни са дълбините на моята душа. В мрак е осеяно цялото ми съществуване. Аз съм сянка,която броди без да намери покой за себе си. Може би ти си единствения, който е способен да ме види. Но с какво си по- различен от другите хора та ме забелязваш, та виждаш и невидимото? Дали това не значи нещо? А може би се влюбвам в тебе. Не, не е възможно туй. Та аз не мога да обичам, нали съм мъртва. Цял живот не се научих, а сега, след смъртта, това чувство се загнезди в мен и не ме оставя да си отида. Но нашата връзка е невъзможна. Дори не знам дали ти ме обичаш. Сенките не се влюбват в хора. Обикновено духовете са в отвъдното, а не сред човеците. Или поне хората не ги виждат, но ти явно си единственият, които може това. Но нещо ми подсказва, че и ти ме търсиш сред хиляди лъжливи погледи. Не ме преследвай, а ме остави. Не е за нас тази игра на сенките, не можем да вървим срещу себе си тъй лесно. Не си мисли, че не мога да си тръгна, просто нещо ме възпира от теб да си замина. Това дар ли е или п ...