Нощта е странен отрязък от денонощието. Простите неща изглеждат тайнствени. Откриваш истини, които блясъкът и цветовете ги размиват.
Няма луна, няма и звезди. Вървя, като слепец и се спъвам в буците пръст. Някъде в главата ми е, същото това огромно поле, по което съм бродил през деня.
Земята свърши и пропаднах. Последва удар в нещо меко, излъчващо своя топлина. Бях в някаква дупка. Интересно, че никога през деня не съм я виждал, а и тя е причудлива. Сякаш е живо същество. Порових в джоба си и извадих GSM-а.
Светнах, но около мен бе само най-обикновена пръст. Намерих един плосък камък и започнах да копая. Не знаех защо, но го правех. Не след дълго камъкът удари на кухо и отново полетях надолу. Светлината изчезна. Търкалях се и спрях. Много е потискащо, да си в пълен мрак. Извиках. Гласът ми отекна в дълбочината. Исках, жадувах, поне за тънък лъч.
- Глупаво е да искаш отнякъде да дойде Светлината, щом я имаш в себе си.
Интересно, нямах усещането, че Някой е до мен, но го чувах напълно от ...