Дупката на Правдолюба

Има и такива личности, които не падат на колене и пред най-големия проблем. Видят ли го, захапват като булдог и държат здраво до като проблемът не мине в параграфа „ Решен” . Такава личност беше и нашата героиня Правдолюба Механджийска. Нямаше нещо, макар и дребно на пръв поглед, което да спъва кварталния, градски и държавен възход, и тя да няма гражданска и осъзната позиция. Беше осъзната отвсякъде. Като се почне от подранилия черешобер поради набезите на циганите, мине се през въпроса, налчета с гьон или изкуствена подметка е по-доброто за хорските чепици и се стигне до дупките по пътя. Ако можеше, щеше с плам и ентусиазъм да се втурне да решава и проблема с черните дупки в Космоса, но добре, че не беше навътре в тази материя иначе световната космическа мисъл щеше да види коя е тя и може ли да се допускат дупки в това огромно пространство. Но да оставим този далечен за акъла ѝ проблем и се съсредоточим в историята, потресла, зашеметила, разтърсила, а накрая отегчила градска маса, живееща в един среден средностатистически български град.

Правдолюба, родена Доростолска, но приела съпружеската фамилия Механджийска, на който въпрос от особена важност ще се върнем по някое време, та тая наша Правдолюба, живееше с едничката мисъл, че тя е камбаната, стожерът, съвестта и прочие такива вестникарски определения за особите, нагърбили се да думкат тъпана при всеки значителен и не дотам незначителен повод.

Семейството на Правдолюба, което освен революционно правдивата ѝ особа, включваше и член от мъжки род в лицето на Любомир. В почивните дни двамката се отправяха към вилата си, притежаваща недотам добри показатели, но все пак, осигуряваща някакъв отдих. Обитаваше я, вярно, но за да отидат, трябваше да се метнат на колата за да стигнат до споменатото място за отдих и садене на зарзават, овошки и друг посадъчен материал, който не е от особена важност за народното стопанство, но изтръгващ блажени въздишки от собственици и гости на вилата.

И така, всеки петък следобед, Правдолюба и Любомир палеха Форд Мондеото втора употреба и авторитетно отпрашваха към мястото за отдих. И тук се появява ситуацията, за която споменахме, и която стана повод за разтърсването на града по много параграфи. Прясно боядисаният Форд Мондео винаги хлътваше в една дупка. Тая проклетия друсваше Правдолюба така, че ако беше по-млада и заченала от любовта на Любомир, неминуемо щеше да пометне. При това ужасно друсване Правдолюба започваше да ругае като хамалин от пристанищата и се заканваше, че тая работа няма да остане така.

Всеки друг би рекъл, че дупка като дупка, дал бог, но не и тя! По тази причина от гърдите ѝ се изтръгваха люти клетви в петък вечер и съответно понеделник сутрин, но всичко е до време. Един ден кипна и се зае с решаване на поредния проблем.

Така Правдолюба Механджийска тръгна по институциите. И тук е мястото да внесем пояснението за имената. Хубаво си се беше родила с името Доростолска - както се казва, авторитетна, с тежест и другите такива дрън-дрън та пляс определения. Приела съпруга си целокупно и превърнала се в Механджийска, Правдолюба се почувства задължена да отработи съответния авторитет на занемарена откъм подвизи фамилия. Механджийски за нея беше свързана с долнопробни пиянски изпълнения, гарнирани обилно с вино, кюфтета и кебапчета, с и без гарнитура, и руйно червено вино. Затова вроденото й чувство за справедливост се събуди и с титанична сила се разля из всички проблеми. В това отношение нямаше от какво да се оплаква, защото както се знае, дал ни Господ проблеми. Но… за дупката.

Първата работа на Правдолюба беше да внесе входящи молби с описание на потресаващия случай във всички заинтересовани и не чак до там заинтересовани институции. Тя да ги внесе, пък все някой ще обърне внимание, така мислеше и търчеше от институция на институция.

Най-често посещаваше общината, където, както се знае, е концентрирана най-заинтересована и най-работещата част от обществото, въз чиито плещи е легнало добруването на населението. Правдолюба разнасяше молби, оплаквания и други подходящо адресирани писма и разясняваше, как на път еди-кой си имало огромна дупка и как при всяко друсване за малко не си е прехапвала езика.

- И какво ще правя аз без език? – питаше опулените насреща ѝ общински служители, захванали се с нелеката задача да обслужват внимателно, акуратно и професионално жителите на общината. – Като си го отхапя, вие ли ще страдате вместо мен, вие ли ще дъвчете храната ми, ще плащате лекарства, които тъпата Здравна каса не плаща, а?

Монологът на Правдолюба преминаваше и през други сакатлъци, които можеше да сполетят нея, други като нея и, не дай си боже, ако Областният управител реши да отиде да нагледа стопанството за угояване на гъски, и той горкият да пострада. Ако той си прехапе езика, как така безсловесен и страдащ ще управлява цяла област? Ей такива ги редеше Правдолюба и този монолог продължаваше и в семейния Форд Мондео, втора употреба. Понякога на Любомир му идваше така да изтряска колата в дупката, че Правдолюба наистина да си отхапе езика и да настане някакво спокойствие.

Постепенно тази дупка се превърна в „Дупката на Правдолюба” и кажи-речи стана митична. Гражданите почнаха да шушукат, да говорят на висок глас и да изказват всякакви предположения. Някаква си там искала да й пълнят дупката и все не й я запълвали, така говореха. Мъж няма ли си, любовник, комшии, колеги? Щом цял град говори за тая проклета дупка, работата не ще да е чиста! Градът настръхна. Всички говореха за дупката на Правдолюба. Жените решиха да сформират отряди за бързо реагиране за следене на съответната особа. Елитът на дамското общество беше решило, че Правдолюба всъщност е парола за някакъв вертеп, носещ въпросното име . „То не е Правдолюба и не е име, а скрито послание право за любов, демек, за секс, няма тънта-мънта!”, съскаха те и си представяха как половинките им се устремяват към вертеп, сформиран от леки, похотливи и образовани в тънкостите на Кама Сутра жрици на любовта. Мъжете пък надаваха ухо да чуят адреса на този вертеп, ала той беше обвит в мистичност и тайнствени разкази за ония разтури, които не цепели басма никому, не само изстисквали мъжките силици, ами опразвали и портфейлите им. В това време вместо да върши неотложни неща, цялата община говореше за дупката на Правдолюба. За това, че се нуждаела от спешно запушване. Съответните органи вече се поболяха и въпреки кризисното състояние на световната и наша икономика, взеха да запълват дупките по упоменатото трасе към вилата на Механджийски. Когато компетентните органи решиха, че нещата са решени и ще могат да си отдъхнат от проблема на Правдолюба, тя цъфна в общината с нова сила – разярена, настървена и с нови сили за още по-люти битки.

- Защо? – изкрещя още с влизането си в стаята на компетентния орган. – Защо моята дупка стои зейнала? Вие ми се подигравате, господине! Безцеремонно, цинично и най-просташки! Да, най-просташки, защото другите дупки запушени, а моята зее със страшна сила!

Факторът дори не зяпна. Беше му писнало…

- Ми… знам ли… то…. А, я да видя…. – и взе да разлиства някакви папки.

Правдолюба го удостои с презрителен поглед и отново изкрещя:

- Значи можахте да запушите всички, а точно тази, която друса катастрофически Форд Мондеото ни, не можахте, а? Това е неуважение към избирателя, данъкоплатеца и гражданина на тази държава, чийто хрантутник сте и вие, драги ми общинарю!

В това време общинарят се сети, че в съседната канцелария има нов колега, който не беше получил нито един бял косъм, нямаше вито един съсипан нерв от боркинята за правда и безаварийно возене по пътя към вилата.

- Госпожо Механджийска, колегата в съседство е добър професионалист, идва от столицата. Няма проблем от какъвто и да е характер, който той не е решил за час.

Правдолюба изфуча като торпедо, като дори не тресна по навик вратата на фактора, занимаващ се с чоплене на някакво семе, без значение какво.

Пред другата врата, в която трябваше да работи тоя столичен факир по решаване на всякакви проблеми, Правдолюба свали очилата си. Тук е мястото да отбележим, че въпреки далновидния ѝ поглед към бъдещото на страната и света, тя беше силно късогледа. Очилата скриваха очите ѝ, които според нея хвърляли гръм и мълния, такива, че който й да е човек срещу нея, замръзва ококорен от силата на мятащия гръм и мълния Правдолюбов поглед.

Така и сега. Сгъна очилата си и бързо се намъкна при решаващия всякакви проблеми столичен специалист.

- Добър ден, господине. Идвам за моята дупка! – като картечница изстреля първия откос боркинята за гладки пътища жена.

- Собствено... за каква дупка… - онзи се ококори, но Правдолюба не видя това, защото очилата бяха прилежно скътани в сребристосив калъф.

- Как за каква, как за каква? – гласът й зазвуча във фалцет. – За моята, естествено! Не идвам за чужди дупки! Цял град вече разбра за моята дупка, само вие ми се кокорчите тук като настъпена жаба!

- Ама… госпожа. Каква дупка?

- Моята, както казах, ако не сте глух! Можахте да запълните всички дупки, само моята зее!

- Нямате ли съпруг? – новоназначеният специалист, който бил дупе и гащи с един от местните новоизбрани депутати, и по тази причина го настанил на споменатия пост в общината, та белким после се изстреля на по-доходоносна служба, та този нов фактор взел да пелтечи: - То … дупката е ваша, ама кой да я запуши, ако не съпругът ви? Или нямате такъв? – погледнал я той. Тогава видял, че просителката пред него не била за изхвърляне. Какво ти, направо си била гадже и половина, като се има предвид, че столичният факторът бил в графата непривлекателен за жените, и не притежавал широки плещи, стегнато дупе и лимби над очите. Но, съдбата винаги нарежда нещата така, както трябва. Точно в този момент някакво завеяно амурче, тръгнало да се прибира в покоите си, се отплеснало и влязло във въпросната канцелария. Дръннало то с лирата си, после опънало тетивата и пуснало стрела през сърцето на общинския служител, който сигурно се сещате какъв бил с новоизлюпения депутат.

- Та … викате, дупката Ви незапушена, а! – усмихнал се блажено той. – И никой, ама никой не иска да Ви я запуши!

- Нали не падате от Марс? Само ме лъжат! Около нас всички дупки запушени, само моята не е … Само моята зее и направо вече съм бясна! Знаете ли какво е това цяла година да зее празна, да плаче със сълзите от дъжда, да мечтае за чакъл … - в това време онова амурче праснало и наша Правдолюба в сърцето. Поради високия диоптър, тя не виждала общинския служител и дори забавила да сложи очилата си. Гласът ѝ се поуспокоил. Фалцетът изчезнал, повтаряла, че дупката й трябва да се запълни, сега в тая суша както била засъхнала, нямало как да не се запълни качествено, как празнотата в тая дупка образувала безсънни нощи, не ѝ давала мира и който я запълни, ще е юнак, герой и прочие такива епитети, отличаващи мъжката сила, храброст и себеотрицание. Така говорела, ама чувствала, че нещо припълзява от сърцето към долната част на тялото ѝ. Факторът, който бил доверено лице на новоизлюпения депутат също набъбнал. Стискал кълки и все питал като как така такава хубава жена като нея е със суха и незапълнена дупка.

По-нататък история мълчи свенливо. Правдолюба повече не търчала по институциите да ѝ запълнят дупката. Онзи новоназначен общински служител също се кротнал. Бил женен, човекът. А когато тръгнеш по най-сърцат начин да запълваш чужди дупки, знае ли се!? Ще му измислят компромат, ще му монтират всякакви джаджи, надникващи ви интимния му живот, дори и в служебните задължения, докосващи такава деликатна тема, като запълване на нечии дупки.

И все пак, Правдолюба замълчала спокойна. Дупката на пътя била запълнена. Градската мълва достигна и до други, по-интимни висоти и подробности. Въпреки шубето, че някой може да му спретне компромат, онзи фактор все пак се домогнал и до оная дупка … сещате се, де.