(*) За непосветените – Д.О.З.1 означава ‘Дупчести Откачени Записки’ , номер 1, така че привиквайте 

      .. Бавно отвори очи въпреки странната болежка в краката. Беше в лек унес и всичко му се въртеше вследствие на ... падането ... а, да, първо се обади празния му стомах, започна да си спомня таксито, бабата с кучачката, лудата двойка и пироните по вратите. Стана му едно чоглаво, щот бленувания БигМак се беше отдалечил, малко неестествено се беше пльоснал на нещо твърдо, наоколо стърчаха разкривени железа, тръби, кабели, беше мокро, задушно, светлината едвам се процеждаше отгоре. Беше паднал в дупката.

        Идеално гладка и кръгла, като изключиме стърчащите железа, на които като на закачалки висяха .. кво’ли’не – (няма да изброявам, закачете там каквото ви се иска). Дъното и небето бяха невъобразимо далече. Потресаващото беше, че точно по средата през нея висеше идеална бетонна пръчка с размери на двама легнали човека, пета срещу пета, така че перчемите им да стърчат по крайщата. Същият размер се отнасяше и за височината на пръчката, като добавите от двете страни по една шапка. Мммм, едната има забучено ловджийско перо, да не се забравя. Мигом в главата му тресна като светкавица въпроса – ‘Кой ли идиот е направил това?’ , и паралелно чу гръмотевицата, дет му каза – ‘Поблагодари на този идиот, щот сега щеше да си някъде над, около или под дъното .. Ууу_де, нещо като благодарност плюс пустосване се разля в мътното му съзнание щот онзи и***  всъщност беше спрял движението му надолу.

     -Мааа_у - си рече той – Точно както го беше сънувал преди време. - Мааа_у – пак си рече, защото тогава когато му се появиха извънземните, онези – косматите и пипалатите, се беше събудил навреме, за да неможе да помни какво точно става нататък. Смътно си спомняше небивалиците, ама това тук беше небивала реалност.

      Разкърши се и огледа по-обстойно наоколо – пръчката , или пръчището, беше идеално чисто и той с лекота преброи бъдещите участници на този разказ – нещо пернато и неговото такси (натъпкани с кво’ли’не). Таксито си го знаеше до последната прашинка от кални обувки, та леко накуцвайки се затътри към пернатия обект.

      - Хм, хм, а стига’бе , немо’е да бъде – излъчваше около себе си своята мисловна дейност, докато обръщаше с лице нагоре младото девойче. Малко се затрудни с крилата, като внимателно нареждаше отстрани опадалите пера. Всъщност крилата бяха доста увредени, та той пак я калабикна по корем и се зае с бавно и прецизно скубане. Ставаше лесно – те се държаха на восък, а отдолу започна да се появява финната металическа мрежа на летящата част. Докато я скубеше някакъв негов’си хормон започна да го чука по тила, ма той ядно се обърна и рече ‘Чиба! ... после мо’е ’ ... Накрая, когато привърши, отстрани вече лежеше материал за пухена възглавница ... или юрган, ама т’ва дето го безпокоеше бяха ефирните еластични израстъци,основа на крилата – бяха достатъчно яки и гъвкави, както и непокорно стърчащи. Тъпо опита да ги събере, опита пак, седна настрани и започна да мисли, мисли, мисли, докато хусарското в него се провикна – ‘Няма какво да се мисли, продължавай да тресеш !’ ... Обаче ! ... При поредния си опит ръцете му напипаха леко удебеление в основата на врата. Натисна ... нищо ... пак натисна .. пак нищо .. отдалечи се настрана и още в момента, когато се замисли, че трябва да мисли, хусарят го срита и върна ръцете му обратно по кожата на гърба. Тресна светкавицата на просветление и той натисна удебелението – три пъти кратко – три пъти дълго – три пъти кратко ... !!! ... Ха , ха ! беше изумително!

     Отвори се нещо като капаче, а вътре имаше много полезни нещица – халкички, джойстикчета, и ... Упътване !!! . ‘Майната му на упътването..’ – си мърмореше той, докато завиваше един джойстик в дупчицата, която се беше отворила на мястото на удебелението. Ръцете му трепереха, наляво или надясно ... ? , червено или черно ... ? ... За да се успокои той плюна три пъти през рамо, спомни си как се люлееше на една люлка в гората и със светнали очи попиваше и топлите слънчеви очи, и пасторалната гледка на огромна зелена морава със синкави далечни планини, и ритмичната поява на сандалките си над главата, и ... тържественото появяване на краварката в левия долен ъгъл, носейки си столче и ведро, предизвиквайки всичко в природата да блесне с възхитителни багри ...

   Той плахо натисна джойстика и ....

И ......

И ......

И ......

И .....

... почувства, че някой му бърка в левия очен нерв и му присажда демо флашка ..

.... в десният ушен нерв - също

            Директно дясното му полукълбо се преформатира на екран, където се заредиха следните твърдения:

НАДПИСИ                                                                  АУДИО

Fingerprint not recognized                                          Ха, ха, sorry

User not found                                                            Ха, ха, sorry

Read carefully manuals                                              Май ще трябва, ама не са'

Suggestion :

Left + click – Login                                                      Right + click – Sign up

Help – visit www.avatar_NBD.bg , and click ‘Ко прайм са ?’

......... Ам ко прайм са ... явсно - чакаме следващоя Д.О.З

......... А за закъснелите - ако не искат да се изгубят в дупката - да прочетат упътването на тази щурава щуротия в Пролога