Кучета има по цялата планета. Те  са толкова различни едно от друго и дори всяко си има собствена порода.

Ех, за добро или не, в България повечето кучета са бездомни - хората не ги искат, защото нямат нужда от приятели, а кучетата стават лоши, когато някой ги обиди.

Аз познавам едно  куче много добро и обичливо, и игриво, но и също толкова непослушно.

Дурга (така се казва кучето)  редовно си похапва чужди обувки, а това е много лошо „качество", защото, представете си... да отидете до някъде (на почивка), където на вас не ви трябват обувките ви и ги събуете за малко (например на плажа) , та после, ако „случайно" не ги намерите, няма да можете да се приберете вкъщи. Затова казвам, че Дурга не е послушна.

Също така Дурга изяждаше много важни писма от чужбина и всякакви интересни хартийки и документи.

Тя ровеше дупки чак до другия край на земята и по този начин ми създаваше много работа за вършене - да чистя след нея, да пазя някой да не би да падне вътре в нейните клопки - особено някое дете, което веднъж озовало се на другия край на земята, трудно ще намери пътя обратно до дома си и би плакало дълго, дълго време.

Веднъж един човек като видя дупките на Дурга измисли нова дума и плясна с ръце:

- Ами... ДА! Това се казва ТУНЕЛ! - и побърза да я запише в тефтерчето си, както правят големите мислители и философите.

Дурга много обича да се катери по оградите на къщите, а вечер - чак до техните покриви.

Цяла нощ тя прекарва там и наблюдава дали всичко е наред и размишлява за отминалия в игри ден, любувайки се на звездите. Веднъж, както се бе покатерила на оградата видя нещо НОВО, МНОГО РАЗЛИЧНО от играчките и, мъничко и изплашено като котенце. И това бе именно такова -  КОТЕНЦЕ. Но тя не знаеше още това.

Втурна се към него, а то , като разбра за назряващата опасност хукна в другата посока.  Ала нещеш ли, другата посока свърши със стената на моята стая, която ги изправи един срещу друг - тя - кучето и то - котето.

Възхитена!  Дурга изпитваше нещо повече от възторженост и, обзета от хиляди идеи за бъдещата си играчка, тя започна да скача и да се хвърля насам- натам след опашката си, както прави винаги, когато е много радостна. Само че Дурга беше още малка и не разбираше,че от високата ограда се пада изключително лесно и често. А малкото котенце, изправено на тънките си ноктенца, защитаваше с последни сили бъдещата си лъвска гордост.

Това накара Дурга да се зарадва още повече. Явно беше повече от достатъчно дори, защото чашата преля - Дурга се прекатурна като картофче и тупна обратно в двора. И като се поотупа, изправи се и ме погледна - встрани, аз вече бях напълно объркана от случилото се. И като разбра, че е попаднала в глупава неприятност, Дурга се засрами и въздъхна през език.

Така се запознаха моето куче и котката.