Бяха изминали два дни откакто Грен се беше събудил след нощта, в която бе изпил отварата и отново бе срещнал Божеството. Тялото му бавно се възстановяваше от съдържанието на стъкленицата дадена му от Маггана, която почти го бе убила. Двата дни бяха преминали неусетно в компанията на грижовната Тамида. Тя бе с него почти денонощно и полагаше неимоверни усилия воина да се възстанови възможно най-бързо. Грен усещаше че момичето има повече от приятелски чувства към него и може би бе започнала да се влюбва. Той също изпитваше силни симпатии към младата, хубава жена с кестеняви коси и големи сини очи, но имаше толкова много неща които Тамида не знаеше… Тази вечер бяха решили да седнат на една малка пейка, в близост до шадравана, в центъра на площада на Ивънуел, който се виждаше от прозореца на Грен, след като лечителката бе настояла да се разходят, уж за да се раздвижи постепенно заякващият войн.
-Бързо укрепваш! – похвали го пак Тамида. – След ден два ще си напълно възстановен и готов за бо ...