Грен изчака търпеливо Корнел да се отдалечи достатъчно и щом го видя как  влиза, със спокойна походка, сред шатрите на своите хора , приклекна леко и тръгна бързо към пълзящите към лагера им, вражески воини. За негово щастие, на тях им трябваха около десетина секунди, за да осъзнаят , че са ги изиграли и избраният воин бе вече близо до първите им редици. В миг мъжете от Коалицията наскачаха от земята, някои от тях с разярени викове. Грен видя, как повечето от вражеските войници извадиха оръжията си от техните ножници и хукнаха напред към него. Доста от остриетата сияеха силно в тъмнината на нощта. “По дяволите!” - прокле мъжът наум. Беше се надявал, че ще може да убие достатъчно от тях , както бе направил веднъж преди, край реката на Толхаус с Гравин , заради жилавата си, защитна кожа, но този път враговете, сякаш бяха добре подготвени, с омагьосани мечове и копия. В миг две стрели със светещи върхове литнаха към него , но той скочи бързо в страни и само чу как те профучаха близо до лявата му страна, докато тичаше смело напред към вражеския отряд. Първият от мъжете пред него замахна със светещ меч към храбрия си противник , но Грен избегна удара и го трясна силно с юмрук в гърдите. Врагът му литна на няколко метра назад, с потрошени ребра, като събори със себе си още няколко човека. Избраният воин грабна от земята светещото му оръжие и влезе в схватка с останалите.

Мъжете от Коалицията се биеха със свирепа злоба и без страх. Няколко от ударите им поразиха Грен , като един тях бе с омагьосано оръжие и остави дълбока рана в бедрото на мъжа. Той, грабнал и един щит започна да отстъпва бавно назад към приятелския лагер. Тази битка не можеше да спечели сам. Вражеските воини бяха в леки брони от кожа и червени платове и отправяха стрели и копия към него . Грен се опази до колкото можеше със щита и мечът си , докато вървеше все по-бързо и по-бързо назад за помощ. Такава малка армия , при това добре снаряжена не му беше по силите. Още няколко вражески войника хукнаха с побеснели крясъци напред към  него, докато смелият мъж вървеше бързо, заднишком и се помъчиха да го сразят , но и те паднаха мъртви в тревите.

 След малко, още петима смелчака му се нахвърлиха. Грен прониза единия с меча си в корема и усети как нещо профуча край ухото му. Едно дълго, тежко копие се заби в гърдите на другия му враг и го хвърли по гръб , а няколко стрели поразиха останалите мъже от Коалицията, които се бяха  осмелили да тръгнат по-напред към него. Избраният воин се обърна и видя приятелите си от джунглите, да тичат напред  с оръжия в ръцете и зверски викове на ярост. След малко те се изравниха с Грен и сформираха боен строй. Враговете им бързо направиха същото и двете малки армии запристъпваха предпазливо една към друга, като между тях летяха копия и стрели. В последвалата, свирепа  схватка, паднаха няколко от тъмнокожите ловци , както и доста мъже от изтока. Силите изглеждаха равни в боя, който продължаваше вече към пет минути.

 Избраният воин се биеше с двама врагове едновременно, когато единият от тях, някак си рязко се вдигна на метър във въздуха, сякаш хванат от невидима ръка за гърлото, загърчи се кратко и кръв започна да излиза на струйки от очите, ушите и устата му. Костите по цялото му тяло му се трошаха, със силни, неприятни звуци, докато клетникът крещеше  от болка. После рязко падна на земята, в ниските треви и не мръдна повече. “Лиза!” - помисли си веднага Грен и се огледа. Магьосницата вървеше бавно зад него към сражението , а очите й искряха силно в светло розово. След миг тя завъртя бързо ръце и дълга, огнена магия се изви като змия около нея , като веднага след това политна напред към вражеските войници, минавайки между тях и пронизвайки ги, един по един, през гърдите и главите. Грен си отдъхна. Щом Лиза беше тук , боят бе на практика приключил. Няколко от вражеските стрелци отправиха изстрели към нея , но тя само махна с ръка и стрелите хвръкнаха в страни. Останалите живи воини на Коалицията, бързо разбраха че са победени и хукнаха да бягат, отдалечавайки се през полето. Избраната магьосница обаче , явно решена да ги избие до един , вдигна рязко ръце и подпали земята и тревата под краката им. Враговете им горейки, започнаха да се мятат и търкалят с адски писъци на болка , като за няколко секунди бяха изпепелени мъчително и нападаха обезобразени, само на десетки метри от Грен и приятелите им от джунглата. Огънят изчезна, а Лиза започна да залита леко, от крак на крак и любимият и се спусна веднага към нея, за да я подхване да не падне от изтощение. Когато тя го погледна , очите й бяха възвърнали нормалното си състояние и жената му рече нежно, отпусната в сигурната му хватка:

-Обичам те!