Грен се връщаше с бърза крачка към странноприемницата , по павираните улици на Джак-ран. Той на няколко пъти спира непознати същества, за да иска насоки,защото градът му бе още непознат и не искаше да се лута и да губи излишно време. Докато вървеше мъжът имаше неприятно чувство в себе си, заради решението си да измами малката престъпна групичка, в желанието си бързо да получи нелегалната съставка. Чудеше се дали не е сбъркал, дали не бе по-разумно да отидат в джунглите с Лиза и децата за да потърсят пъстрата усойница сами. От срещата му с Баун и лъжите , които му бе наговорил можеха да произлязат много проблеми. Но стореното беше сторено. Сега трябваше да помисли и как точно да ги издаде на Корнел и управата на града, за да могат ги изловят и затворят или пропъдят. Избраният воин поне се радваше , че срещата се размина без насилие и убийства от негова страна. Дарбата му да чете мисли свърши цялата работа и му помогна да манипулира разговора по най-удобния за него начин. По павирания пъ ...