Вече няколко минути Грен стоеше, яхнал коня си, леко объркан и не напълно сигурен какво да прави. За пръв път се караха сериозно с Лиза... Бяха спорили, разбира се и не винаги споделяха едно мнение, но сега воинът бе наранил чувствата й. Младата магьосница бе изчезнала на някъде, със своята нова, тъмнокожа приятелка и партньорът й се притесняваше.
-Ще помогнете ли ,господарю Грен? - попита го висок мъж от джунглите, който разтоварваше една от каруците в близост, заедно с няколко свои другари.
- Разбира се , разбира се ... -отвърна избраният воин разсеяно, докато още се оглеждаше за любимата си и после бързо скочи от коня да помогне.
Мъжете до него работеха с радост в лицата и с доволни усмивки и след малко подеха някаква весела, мелодична песен на странен език , който Грен не разбираше. Щом разтовариха каруцата, поискаха помощ и за разпъването на няколко шатри и воинът , незнаещ какво друго да прави или къде да иде, се съгласи и продължи да работи с тях. След половин час мъжете приключ ...