Грен прекрачи през портала и за момент се озова в океан от заслепяващо-силна светлина. Странното усещане не трая дълго и след миг той се появи от другата  страна и се огледа. Беше попаднал в дълъг коридор от бял мрамор, с много колони от същия материал, по които горяха факли със странен пламък. Той бе отново ярко бял, но малките му пламъчета  не играеха, а стояха статични и искряха силно. Под тази интересна, омагьосана светлина, в коридора  стояха три мага, облечени в роби от бяло и златно, както и току що преминалите Гравин и Щърм. След избраният воин се появиха и останалите верни войници ескорт на стария командир. Когато видя, че всички са преминали успешно възрастния мъж се обърна към маговете:

-Трябва спешно да говоря с главната магьосница на Спелтън, мис Лиза!

-Добре, командир Щърм! Ще я повикаме! Тя е в библиотеката, както обикновено! - отвърна единият от тях, след което махна с ръка на другите да отидат да я известят.

-Трябва да говоря с нея насаме, с тези двама господа! - посочи командира с глава към Грен и Гравин.

-Добре, сър! Последвайте ме към залата за съвещания! Ще известим мис Лиза за вас и тя ще дойде веднага щом може! Останалите ви придружители ще бъдат настанени в гостните стаи в Спелтън! - отвърна услужливият магьосник и ги подкани да го последват.

Тръгнаха по коридора и свиха в дясно през проход от бял мрамор и изкачиха поредица от стъпала, след което пред тях се откри солидна  врата от светло дърво и златист метал. Мага я отвори и подкани компанията да влиза. Щърм, Грен и Гравин влязоха в кръгла зала, в далечния край на която имаше голям,красиво изработен престол отново от бял камък, на който за удобство бяха сложени възглавници зашити в златен сатен. Отстрани в залата имаше няколко етажа светли, каменни пейки както и много от омагьосаните факли, които хвърляха силна светлина. Водачът им каза да изчакат  главен маг Лиза в залата и  ги успокои, че тя няма да се бави дълго.

 Преминаха десетина минути в чакане, през които Щърм седеше в мълчание с лице към вратата на входа и с обърнат гръб към двамата приятели, които си хвърляха погледи от време на време. Грен погледна в мислите на другаря си, който тъкмо мислеше да отиде и да приседне на една от пейките, защото се чувстваше адски изтощен, когато вратата на залата се отвори и вътре влезе сама една  жена. Тя бе ослепително красиво същество, с леко лилавееща нежна кожа, руса , почти до бяло коса, с издължени, островърхи уши и искрящо-розови очи. Красавицата бе облечена със семпла рокля от мек, бял плат и ръкавици които стигаха над лактите й.

-Ааааа! Мис, Лиза! Радост сте за моите очи, както винаги! - рече Щърм с усмивка и тръгна напред да целуне ръката й.

-Комадир, Щърм! Приятно ми е да се срещнем отново! - отвърна магьосницата, след което погледна към двамата другари и направи лек, елегантен поклон. - Радвам се да се запознаем, господа! Името ми е Лиза , както сигурно сте чули!

Грен и Гравин също се поклониха на дамата и казаха своите имена.

-Чудесно! - отвърна бляскавата жена и отиде да се настани на престола си. - На какво дължа тази изненадваща визита? Казаха ми, че е спешно и че сте пожелали да се срещнем насаме!

-Мис Лиза! Трябва да ви разкажа една дълга и много обезпокоителна история... - рече Щърм като преповтори вече за кой ли път, случилото се в блатата.

-Ужасно съжалявам за загубата ви, командире! Наистина безкрайно неприятен  развой на събитията! -рече Лиза с тъга.

-Мисля, че скоро ще избухне война , милейди ! Искам манастирът Спелтън да подкрепи Толхаус в нея! Искам и да разбера какво се случи на върха на онзи проклет хълм с гривните на Евъруел и онова ужасно чудовище горе! Този мъж... - рече Щърм и посочи Грен с ръка. - Този мъж има същата гривна ,мис Лиза! Казва че не помни как я е получил, но бижуто е абсолютно същото, като на бившия управник... Момчето с него е помощникът му и също може да знае нещо...

Грен забеляза издутина от нещо под дясната ръкавица на красивата магьосница и беше вече убеден че тя е друг избраник на Божеството.Тя естествено, вече също знаеше за него и след като го погледна за няколко секунди с нескрит интерес рече на Щърм:

- Добре , командире! За да ви дам отговор , който ще ви удовлетвори, аз трябва да проуча и изследвам гривната на вашия спътник! Предпочитам това да стане в покоите ми, където ще мога да се концентрирам само върху задачата , а и там никой няма да ме безпокои! Не зная колко време ще ми е нужно, но след като приключа , аз и най-добрите ми магове ще се присъединим към вас! Ще бъдем  под ваше командване естествено и ще ви помогнем да се преборите с Евъруел!

- Благодаря ви за отзивчивостта, милейди ! Наистина, прекрасни новини!Щом вие и истината сте на наша страна бившият управник няма шанс!

На Грен не му харесваше особено идеята да остава насаме с мощна магьосница, друг избраник на Божеството, в покоите й и то без меч в ръката. Мъжа не знаеше какво да очаква, въпреки че Лиза изглеждаше напълно добронамерена и постоянно му хвърляше усмивки и мили погледи докато говореше със Щърм. От друга страна му бе интересно и таеше в себе си надеждата, че не всички участници в надпреварата трябва да са смъртни врагове.Все пак мъжът бе постоянно  нащрек и следеше всяко движение на прекрасната вълшебница, която продължи да говори:

-Ще ви настаним в най-хубавите гостни стаи в Спелтън, докато аз и вашият спътник, мистър Грен,  сме горе в моята стаята, за да изучавам гривната ! Пак казвам, че не мога да бъда сигурна колко време ще ми отнеме тази задача и ще ви помоля за търпение, командир Щърм!

-Разбира се, милейди! Ще изчакам колкото е нужно! - рече той и хвърли предупредителен и доста застрашителен поглед на мъжа, под негов арест.

-Добре! Мистър Грен може да ме последва, след като остави тук своите оръжия ако има такива!

-Нямам милейди! - отвърна Грен и се сети за изгубения си в блатата меч. После се опита да прочете мислите на красавицата. Впрегнал цялата си концентрация той не видя и чу нищо. Лейди Лиза стана от престола и тръгна елегантно да излиза, заедно с тримата мъже. Отвън чакаха магове, които бяха помолени да заведат Щърм и Гравин в новите им стаи и да бъдат нагостени. Птицевидното момче хвърли тревожен поглед към Грен, след което и към главната магьосница, която подкани другият избран воин да тръгне с нея. Няколко нейни подчинени предложиха да ги придружат, но Лиза отвърна че няма нужда с думите “Мога да се грижа отлично сама за себе си, както знаете!” ,след което хвърли нова мила усмивка на Грен.