Душата на Огъня-Спомен за Спомена
/за конкурса/
Смали се целият ми свят. Побра се на двуног в сърцето. Нарече го събрат. Научи го да гледа към небето. Избра за слънчевия път подслон. В извивките на мисълта мелодията лъкатуши-кога, къде, с кого, защо и как Животът, до живот, сред челядта, край своето огнище да се сгуши.
Преди да падне зърното в пръстта, преди да го зашепи работливият сеяч, сънувала е нивата мечтата на стопанина-орач и чакала е пламъкът неведом да я сбъдне.
Върти се Времето ми в кръг. Расте денят и се смалява. Жътварят радва се на урожай. На блага дума благодарен е Безкраят.
В колибата на прозата пристъпва мисълта. Облича вярата върху представата за святост връхната си дреха. Студено е, а приказката за света не носи обещаната за всекиму утеха.
Студът осъмва в трескавата плът. Изгаря същността му слънчевите разстояния. Тогава коленичи пред огнището мигът и в пламъците ми се взират умолителните отчаяния. Жаравата рисува връз скръбта браздите на очакваната пролетна промяна. ...