линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
3 дек. 2015 г., 00:14

Душата на Огъня- Спомен за Спомена /за конкурса/ 

  Проза
885 1 15
3 мин за четене


Душата на Огъня-Спомен за Спомена  

/за конкурса/

 

Смали се целият ми свят. Побра се на двуног в сърцето. Нарече го събрат. Научи го да гледа към небето. Избра за слънчевия път подслон. В извивките на мисълта мелодията лъкатуши-кога, къде, с кого, защо и как Животът, до живот, сред челядта, край своето огнище да се сгуши.


Преди да падне зърното в пръстта, преди да го зашепи работливият сеяч, сънувала е нивата мечтата на стопанина-орач и чакала е пламъкът неведом да я сбъдне.


Върти се Времето ми в кръг. Расте денят и се смалява. Жътварят радва се на урожай. На блага дума благодарен е Безкраят.


В колибата на прозата пристъпва мисълта. Облича вярата върху представата за святост връхната си дреха. Студено е, а приказката за света не носи обещаната за всекиму утеха.


Студът осъмва в трескавата плът. Изгаря същността му слънчевите разстояния. Тогава коленичи пред огнището мигът и в пламъците ми се взират умолителните отчаяния. Жаравата рисува връз скръбта браздите на очакваната пролетна промяна. Дими на думите снегът и съска влагата, като змия, която от уплаха бяга.

И в дън-земя, по своя воля, се оттича бистрата вода. Сълза в окото на човешката зеница. Завръща се, от другата страна на неизреченото земно, бяла лястовица.


На сън мирише приказката за страстта, която свързва двата свята. За да я събуди, струпва купища дърва Мъдрецът, знаеш жар да гази и да разговаря с небесата. По право, пада се на Младостта да вдиша стъпките на огненото тайнство. Светок-Великия баща, ще моли всички им, от всяко зло, да пази.


Двуногият мечтае за криле, когато свидното му стигане от него вече няма. Край синора копнее плодното дръвче за корен, клони и стебло.

Човек пристъпва, поизраства и зове земята под единствените си нозе- за хоризонт, за гроб и за постеля.


В жаравата на святата неделя, пристъпва ритъмът на разпнатата върху обръч животинска кожа. Кръвта държи в изопнатите си ръце иконата-на вярата единствена опора. Белее тъканта на ленените дни, с които скърпва въгленът идеята, че може сам-самин да люби и да мрази  своето безсмъртие.


В ръцете на изкусния гайдар пищи задъханата ръченица. През огъня пренася болни и измолва нестинар за мъката живот и радостчица. 


Умората подрежда стъпките на правото хоро, като цветя в букет, до крехките надежди за добруване и берекет.


Въздиша пепелта и слага кръст връз въглените в оживелите огнища. 

И ред по ред, по ред...  изнизват се двуногите мъниста.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пер, нестинарството е част от българската обичайно-обредна система. Тоест: и е обичай и е обред Направих каквото можах за да стигна възможната допирателна между двете разбирания за онова, което (когато се е правило както трябва) наблюдателят описва като поредица от действия, а участниците в действието никога не обсъждат с когото и да било, включително и помежду си Благодаря за вниманието.
  • Не съм от тез, които в стих, разпален
    от разказ нечий със изписано лице,
    към Музите, за пример идеален,
    прострели свойте умоляващи ръце,
    сравняват го със слънцето, с луната,
    със морски бисер и с априлски цвят,
    със всяка скъпоценност, нам позната
    под облия въздушен всеобят…
    Аз вярно хубостта му ще опиша,
    каквато е, от земно потекло,
    и тя ще се окаже не по-низша —
    повярвай! — от чиято да било.
    За примери звездите друг да сваля
    не съм ти продавач, та да те хваля!

    (Шекспир, Сонет 21, леко перифразиран)

    Красива импресия от поетика, но при толкова много детайли, някак си темата за нестинарството остана в долния десен ъгъл на монументалното платно...
  • Красиви и мъдри мисли! Благодаря!
  • TytoALBA (Албена Тотина) - Трогна ме. Мисля си за всички онези човешки съдби, преминали през въглените на жаравата, с едничката вяра, че светът е устроен за да се движи човек с него и в него, според принципите на архаичната родова космогония, за да срещне и познае Любовта, да създаде децата си и да си замине, завещавайки им личната си история, в която ритъма на Вечния Танц е дарба и дълг... Благодаря Ти
  • Атмосферно... картинно... пленително... заинтригуващо...РЕСПЕКТ!!!
  • antonio60 (Антонио Георгиев) Благодаря!
  • Довереница (Дочка Василева) Благодаря, Доче! С нетърпение очаквам твоята публикация.
  • Поетично, иносказателно, красиви думи... Поздравления!
  • Ambrouse (Стефан ) Благодаря за Искреността!*
  • На мен лично не ми хареса, но това сигурно е защото не разбирам от поезия, така че моля мнението ми да не бъде вземано насериозно от автора. Просто мозъкът ми не е устроен така, че да разбира изрази като "Дими на думите снегът..." Иначе "студът осъмва в трескавата плът" ми звучи доста интересно.
  • RaiaVid (Радка Видьова) Благодаря!* Успех и на Теб!*
  • Нямам думи! Метафора, хипербола, богат речник... Красота! Сякаш бях там до огъня, пленена от нестинарството...
    Поздарвления,Лина! И успех!
  • Eia (Росица Танчева) Благодаря!
  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров) Благодаря Ти ))
  • право хоро.
    стъпки редя.
    тъпан отмерва такта.
    тъга се редува с радост.
    тихо е.
    в душата бездна.
    летене.
    криле уморени.
    обич живее в нежност обляна.
    радост моя, скъпа.
    огън в сърце бушува.
    стъпвам по жарава.
    сърцето диктува.
    ритъм на тъпан.
    в танц тяло се гърчи.
    пее последно.
    лебедова песен.
    Единствена си.
    друга няма до мен.
    дум дум дум.
    играя
    пристъпям в жарава
    живи въглени
    горят
    сърце палува
    моя родна, любима жена.
    обич.
    дума обикновена.
    обич.
    гори ме.
    болчице моя.
    кълбенце..оранжево.
    птица зелено синя.
    изумруден свят.
    виждам те с дете в ръцете...

    нестинар съм...
Предложения
: ??:??