Здравей Мира, пиша ти, за да споделя с някой. Какво стана с нас, не сме се вижда имаме и чували. И така имам връзка с мъж от много години, живеем на семейни начала. Не искам да прозвучи гадно, но приятелят ми е малко интровертен, да не кажа доста. С липса на самочувствие, още от детството си. Не знам поради каква причина, не изглежда зле, но и не е неземно красив. Това, което ме грабна преди години не е външността или пари, защото имаше само една 12 годишна кола. Грабна ме неговото внимание и отношение към мен. Чувствах се като принцеса. Постоянно ме гушкаше, милваше, всеки път когато идваше да се видим минаваше по 50 км в посока, само за да сме заедно и разбира се, носеше ми по един шоколад с лешници, защото знаеше, че точно това обичам. Доста прости неща, но пък за мен малките жестове, правят голямата любов. 6 месеца, след като се запознахме заживяхме заедно още щом навърших 18. Веднага се напаснахме, все едно цял живот сме живели заедно. С течение на времето обаче започнах да разбир ...