Пак самотна вечер. Прасетата квичат от глад. Кучето лае на двора. Телевизорът показва глупав филм. Радиото е в истерия, която не чувам. Чашата с ракия стои недопита и салатата чака някой да я вкуси. В галошите вмирисани чорапи застават "мирно". Фасулът отдавна е на въглен. Моторчето на пишещата машина скимти в очакване да натисна някой клавиш. Цигарата е на привършване в пепелника, без да съм я пушил. Издимя. Като мене. Като изтребител, улучен директно в мотора. Като еретик на клада. Може би като индианец, на кола на мъченията. Или пък като свещ в ръката на мъртвец.
Но на мене не ми пука. Аз се рея във висините. В полет омаен кръжа. Пикирам до твоя прозорец, където и ти си сама. Или пък не? Имаш за кой да се грижиш. Цяла къща, пълна със хора. "Два пъти уиски, коняк и три пъти бадеми. Едните захаросани." Това е от глупавия филм. Понеже телевизорът наистина работи. И наистина показва глупав филм. По втора програма. Защото първа ми е черно-бяла. Но музиката поне му е хубава. Много нежен джаз. Не знам защо ми напомня за тебе, след като аз слушам джаз? Може би защото всичко ми напомня за тебе. Воят на кучето, квиченето на прасетата, салатата, чашата с ракия, изгорялият фасул, тракащата пишеща машина, че даже и вмирисаните ми чорапи. Просто не мога да мисля за нищо, без то да ми напомня за тебе.
Днес закъсах с буса. На Стряма. Бях за пясък. Мислех за тебе. Или пък за нас. Тъждествено равно! Затънах. Два часа го вадихме. После звъних. Най-нахално. Защото не ми вдигна ти. "Два пъти уиски, коняк и три пъти бадеми! Едните захаросани." Като живота на някои хора. Философски погледнато, какъв може да бъде животът? Сладък, подсладен, захаросан, сив, скучен, самотен? Може да бъде също глупав или смислен, изпълнен с идеали или чувства, защо не и с емоции? Или пък изпълнен с грижи?
По тази логика, която може и да не е логика, живеем коренно различен живот. Даже не го живеем. Защото аз живея само когато съм с тебе. Не казвам в леглото и не си го мисля. Защото живея в кафето, механата, "сандвича", на ъгъла на блока и т.н.
Искам и в леглото. Да се събудя до тебе! С нежна прегръдка телцето ти нежно аз да погаля.
"Два пъти уиски, коняк и три пъти бадеми! Едните захаросани."Пълни глупости. които един глупак преписва от глупав филм. Дежурният екип ви желае лека нощ! Дали ще е лека? Поне ще отида да нахраня прасетата. Макар че не ми пука и за тях.
Момиченце, обичам те! Искам те! С тяло, душа и сърце. Искам те сега, винаги и завинаги! От един час вече не е април. Но Май е също хубав месец. Боли ме! Защото ти не си до мене. Откачам! Отново четох. Знаеш ли какво?
"Боли душата ми-
ранена птица
за полет смел поела дъх,
жадува обич, огнена и чиста,
а среща само ледна плът!"
"Любовта е отговорност,
Любовта е отговорност.
Не може да оставяш ей така-
само защото на теб ти е тъжно,
защото ти страдаш.
Любовта не е БЯГСТВО!"
"От дъжд на вятър - споменчета, срещички.
От дъжд на вятър - някой плач безумен.
От дъжд на вятър - някога и нещичко.
А за самата обич - нито дума!
Обичам те, разбира се! Обичам те!
Но нещо тъжно нече в нашто вричане:
в очите - дъжд, а пък в душите - вятър..."
"Обичай ме -
и аз ще те обичам!
Мрази ме -
пак твоя ще съм аз!
Бих искала
сълза да се наричам,
да бъда миг във теб и да умра."
"ПОЧТИ СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ ЩЕ ЗАРЕЖЕШ
ЦЕЛИЯ СВЯТ ЗАРАДИ МЕН!
ПОЧТИ СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ ЩЕ МЕ ЗАРЕЖЕШ
ЗАРАДИ ЦЕЛИЯ СВЯТ!"
"Когато отвориш
прозореца южен
погледни надолу
където бях
и вече не съм аз"
"За мен не спомняй си тогаз,
кой ли, все пак съм и аз-
една усмивка, или сълза,
слънце, или пък луна,
или просто сянка нечия сега,
напук на тази тъмнина!"
"Обричам те!
На стогодишни мъки
днес те аз обричам
със своята любов."
И не само!
В полет дивен отново кръжа! Пикирам до твоя прозорец, където и ти си сама! Ето, с мене политаш ити! Градът отдолу омаян мълчи. В краката ми днес е целия свят, защото отново с теб съм богат. "НАПУК НА ОРИСИЯ ЗЛА, НЕ БОЙ СЕ И ЕЛА".
01.5.1996Г.
Цитатите в текста са от мои, нейни и чужди любими произведения.
© Александър Колев Все права защищены