ДВАМА
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още няколко пъти и със задоволство установи, че пъпката е изчезнала напълно. И лошите му качества ще изчезнат така, просто трябва повече усилие, последователност и стремеж към съвършенство, отчете тя и се огледа. Изглеждаше превъзходно: лицето й бе напълно бяло, като на японска мома отпреди десетина века, тъмният грим контрастираше и придаваше зловещ вид на очите, а миглите, обърнати нагоре, се вплитаха в косата – перхидролен водопад върху ниското й чело.
- Ослепителна съм! – възкликна, този път на глас, и се врътна.
Беше време да излиза.
Времето бе мрачно, канеше се да вали. Взе си чадъра за всеки случай, но го сложи в чантата, за да не изглежда суетна. Знаеше, че мъжете не обичат суетните жени ...