– Безработицата – казва Миле, – паднала до нула процента. И продължавала да пада, мамка ѝ!
– Не може да бъде – възразява трезво Стоян. – Това е невъзможно.
– Защо да е невъзможно? – чеша се Миле ту по тила, ту още по-отзад и по-надолу. – Малко са невъзможните неща днес. А това ми се струва напълно възможно.
Поръчват бира и гонят единствената муха в заведението, като ръкомахат.
Бирата идва, по-студена от вчерашната, по-потна от завчерашната и напълно изветряла като онази от миналата седмица. Мухата пристига и тя, каца на масата, после по чашите. Прилича на мезе. Двамата се ядосват. Не на мухата.
– Какво ще значи това, че безработицата е паднала под нула процента, а? – Стоян има вид на мирен човек, но не мирясва. Любопитен е. – Под нулата и Дунав не може да падне. Сонсожмон, понимаеш? Няма нищо под нулата. Само ти, Миле, понякога изглеждаш така, сякаш си изпаднал под тая черта.
– Как изглеждам? – тревожи се Миле и спира да се чеше. – Нищо ми няма. Ти не разбираш. Падне ли нещо под нула п ...