Рано остана Дафина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството й мина спокойно и дори щастливо. Едва, когато наближи възрастта за женитба, забеляза различно отношение към себе си. Но не вкъщи, а навън. Беше пъргава, весела и хубава. Момчетата я заглеждаха, но никое не посмя да се приближи много до нея, защото родителите им отдавна ги бяха предупредили, че тя си няма нищо и няма кой да й помага в новото семейство.
Дафина усещаше различното отношение към себе си, но се стараеше да не показва, че от това я боли.
В другия край на селото живееше Димитър с любимата си Катерина. Не бяха имотни, но бяха здрави, влюбени и работливи. Преди около месец им се роди Катето, но за съжаление скоро след раждането Катерина умря. Димитър остана сам с малкото дете и с болната си майка. Дете ли да гледа, къщата ли да поддържа, за майка си ли да се грижи, на работа ли да ходи! Беше отчаян.
Тогава срещна Дафина. Беше рано сутринта ...