21 июн. 2018 г., 08:08

Двигателят няма последен дъх 

  Проза » Рассказы
471 1 1
6 мин за четене
Беше топъл неделен ден. Павел излезе от дома си и се запъти към кафенето на центъра на града. Той обичаше да пие кафе през уикенда някъде навън. Усещаше колко умора се бе натрупала в тялото му и се опитваше да си почива. След като изпи кафето си, той тръгна бавно по уличка, която водеше към парка. Слънцето се изкачваше по небето и пареше лицето на младия мъж. Само в почивните дни му оставаше време да мисли за страстта си. Той беше влюбен в двигателите на автомобилите. Обичаше всякакви стари коли, мотори и велосипеди. Купуваше си списания за тях, гледаше и филми. Беше запален по всичко, свързано с тези за някои отживели неща.
Павел безгрижно вървеше, не бързаше. По улицата нямаше хора. Беше тихо. Мъжът видя отворени врати на гараж и преминавайки край тях, обърна главата си и погледна на там. В гаража беше стара жена, която метеше. Тя повдигна глава, усетила присъствието на непознат човек. Павел се почувства неловко и отмина. Но това, което беше видял в почти празното помещение, го накар ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Все права защищены

Предложения
: ??:??