Качи се на спирката и още от вратата го лъхна миризмата на евтин парфюм. Автобусът беше пълен. Огледа се – нямаше свободно място. Сгъна на четири вестника, който държеше в ръката и го пъхна в джоба на якето. Беше сутрин, пролет, хората мълчаха и спяха с отворени очи. Никой не говореше. От време на време шофьорът пускаше по една ругатня – на хора ли, на животни ли се ядосваше, не беше съвсем ясно.
Хвана се за една висяща дръжка и се загледа през прозореца. Зелено, кафяво, пак зелено. Прозорецът беше мръсен и леко запотен. Пред него имаше интересна двойка. Седяха един до друг. Мъжът беше хванал здраво мобилния си телефон и сменяше музиката, като мърдаше палеца върху монитора; слушалките в ушите му бяха бели, като косата му, а той беше червендалест хубавец, строен и с глупав вид. До него седеше жена с цикламена коса, четеше стара книга, подвързана, и си отбелязваше с тоалетна хартия мястото, до което беше стигнала. Местеше тоалетната хартия при всяко прелистване на страницата, сякаш имаше ...