Иван отскоро свил гнездо с изгората си, затруднил я и така се случило, че заминал на гурбет. Златинка, неговата булка, всяка неделя ходила на църва, да запали свещица за здраве, да чуе поредния псалм, изпят от попа. Въртяла си добре къщата тя, но откак Иван заминал, все нещо я глождело. Празно ù било без него. Почнала през ден-два да ходи свещичка да пали за успешния гурбет на Иван. Забелязал попът, че Златинка уж свещичка за здраве пали, а все линее. Заговорил я:
- Златино, кажи какво те мъчи, всеки ден все по-тъжна ходиш?
- Ох, дядо попе, как да ти кажа, моят Иван на гурбет замина...
- Ми то това е добре, Златино, помня, нали летос ви венчах.
- Така е, дядо попе, ама остави ме трудна и сега не знам какво да правя.
- Ей, че хаймана тоя Иван, бре! Пу-у, има ли акъл тоя човек? Как може булката си трудна да остави? Ц-ц-ц... Ами ако не е направил всичко как трябва, дерт само да тури...
- Защо, бе дядо попе, какво има?
- Ами ако не е доправил детето, ще се роди я без ръка, я без крак, бива ...