След изричането на тия думи някаква сила разтърсила телата им и изведнъж видели, че са ги напуснали и се реят над тях. После силата ги завъртяла в кръг и се озовала в енергийна плътна клетка, която ги понесла стремително нагоре. Чувствували се добре. Били изненадани, но спокойни. Когато въздушната клетка спряла, попаднали на равно и пусто място. Пред себе си видели две неподвижни тела на земята... Когато погледнали един към друг, забелязали, че вече не са Лучиано и Белинда, а някакви напълно непознати същества. Те приличали донякъде на човешки, само че по-едри и по-високи. Пръстите на долните и горните им крайници били свързани с ципа като при жабите. Очите им били много големи и изпъкнали. На раменете си имали огромни криле, подобни на крилете на прилепите. Те се командвали от съзнанието. Само като си помислили дали ще могат да полетят с тях, крилете се разтворили и Лучиано и Белинда се издигнали високо във въздуха. Видели с учудване, че нищо не е останало от стария релеф на Земята. П ...