Кап, кап, кап.
Вали. Днес е по-хладно от обикновено. Сякаш капките отброяват секундите.
А аз? Събудих се с мисълта за него - сещате се, за момчето, което обичах повече от всичко.
***
Омръзна ли ви да слушате за него отново и отново? Упорита съм, нали? Съжалявам.
Е, край на разкъсаните епизоди. Време е за пълната история.
***
От около три седмици просто стоя и гледам купчината бели листи на бюрото си и мисля. Преценявам. Колебая се.
От една страна, пръстите ме сърбят да напиша всичко това. От друга ме е страх, че той ще го прочете.
Е, преди няколко дни взех решение. След поредния (но последен!) опит за някакъв контакт с него, реших. Защо? Защото отново нямах късмет. Моята бивша "сродна душа" - о, не се смейте, точно така си беше! - отказва да общува с мен.
Следователно не следи какво пиша тук.
Това и смятам да направя. Готови ли сте? ...